Лана Дел Рей: Бях член на нелегална секта, управлявана от гуру

Истината е чувствителна тема особено когато иде реч за писането на текстове.

От съществено значение е артистите да я изследват с внимание и усет към детайла. На първо място, за да успеят да предложат на слушателите си нефилтриран поглед към света, в който живеят. Но и не само.

В творческия процес, обаче, неизменно настъпва моментът, в който болката и отговорността се преплитат, а ефектите от разказаната история започват да сизлизат наяве.

„После осъзнах, че гуруто не е такъв, какъвто изглежда“, казва тя. „Вярваше, че трябва да сломи хората, преди да ги изгради отново. Накрая се оттеглих от сектата".

Сложността на този феномен се проявява чудесно чрез песента на Лана Дел Рей - Ultraviolence. Без никакво съмнение можем да заявим, че Лана е сред най-изявените съвременни текстописци. Песните ѝ са пленили сърцата на цяло поколение слушатели. Тя майсторски балансира интимните чувства с грандиозното, кинематографично звучене, което придава специфична трагично-меланхолична атмосфера на музиката ѝ.

От решаващо значение обаче е, че тя поставя женското преживяване на преден план в музиката си и въздействието, което това оказва върху нейната аудитория, не може да бъде подценено. Но в „Ultraviolence“ тя поставя самата истина за своя опит в центъра, за да повдигне именно този въпрос за моралната отговорност.

Песента се оформя като интимен разговор между болката и любовта, чиито граници се губят в хипнотична харизма. Стихът „Той ме удари, а се почувства като целувка“ подлага на изпитание моралната интерпретация, като критиците обръщат внимание на опасността от романтизация на насилието.

Самата Лана признава това, но същевременно подчертава интимността и личното начало в текстовете си. „Темата на кариерата ми винаги е била да пиша за себе си. Девет години на алтернативната сцена, почти невидима за всички, ме научиха да съм вярна на себе си. Правя го просто защото чувствам тази нужда. Когато записвам или пиша, не мисля за другите. Понякога е неудобно, но не премълчавам собствената си истина".

Дел Рей върви по ръба на пропастта, но със сигурност го прави доста умело. Нейната музика показва, че тя не е на сцената, за да угоди на масите. Въпреки световното си признание, тя остава интимен артист, чиято музика разцъфва в границите на личния ѝ творчески свят, а какъвто и да било компромис единствено би покварил изкуството ѝ.