Witchfinder General и цената на провокацията: обложките на албуми, които доведоха до разпада на групата

С течение на времето обаче започват да се появяват записи, изградени около една тема или концепция. Така възниква и понятието „концептуален албум“, което става особено популярно през 60-те години, макар и постепенно да губи точна дефиниция.

Истински пробив правят The Beatles със Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band, който представя измислена група както чрез песните, така и чрез обложката. От този момент нататък визуалната страна на албумите започва да се възприема като неразделна част от музиката.

Противоречивите обложки не изчезват и днес – дори съвременни артисти като Сабрина Карпентър са обект на критики.

Това показва, че обложката остава важен прозорец към артистичния свят на изпълнителите – форма на изразяване, която може да предизвика възхищение, но и силно обществено недоволство.

В началото обложките на албуми не са имали особено значение – до края на 50-те години единствено Уди Гътри се е отнасял към тях по-сериозно. Това е било нормално, тъй като тогава акцентът е бил върху синглите – самостоятелни песни без връзка помежду си, докато албумите често представлявали просто сбор от тях, а обложките били празни или със снимка на изпълнителя, пише Far Out Magazine.