В началото обложките на албуми не са имали особено значение – до края на 50-те години единствено Уди Гътри се е отнасял към тях по-сериозно. Това е било нормално, тъй като тогава акцентът е бил върху синглите – самостоятелни песни без връзка помежду си, докато албумите често представлявали просто сбор от тях, а обложките били празни или със снимка на изпълнителя, пише Far Out Magazine.
С течение на времето обаче започват да се появяват записи, изградени около една тема или концепция. Така възниква и понятието „концептуален албум“, което става особено популярно през 60-те години, макар и постепенно да губи точна дефиниция.
Истински пробив правят The Beatles със Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band, който представя измислена група както чрез песните, така и чрез обложката. От този момент нататък визуалната страна на албумите започва да се възприема като неразделна част от музиката.
Противоречивите обложки не изчезват и днес – дори съвременни артисти като Сабрина Карпентър са обект на критики.
Това показва, че обложката остава важен прозорец към артистичния свят на изпълнителите – форма на изразяване, която може да предизвика възхищение, но и силно обществено недоволство.
По-нататък някои изпълнители използват обложките, за да провокират или шокират. Пример е групата Witchfinder General, чиито албуми Death Penalty (1982) и Friends of Hell (1983) предизвикват скандал с изображения на полугола жена в роля на жертва. Негативната реакция срещу тях, заедно с вътрешни проблеми, допринася за разпадането на групата.
,fit(1280:720))
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)