Когато Кейти започва да излиза с новия си приятел, възрастовата разлика между тях ѝ се струва привлекателна.
Той е на 32, а тя – на 22. Скоро връзката им става сериозна. Поради това обстоятелство, двамата спират да използват презервативи. Кейти, обаче, продължава да приема противозачатъчни.
„Той ме водеше на прекрасни срещи и ми готвеше… всичко вървеше наистина добре“, разказва тя в подкаста „Just Between Us“.
Една сутрин обаче, докато приятелят ѝ става, за да ѝ приготви закуска, Кейти прави неприятно откритие.
„Протегнах се, както човек прави сутрин, и ръката ми попадна под възглавницата му, където напипах нещо“, обяснява тя. „Махнах възглавницата и видях използван презерватив. Беше ужасно", спомня си жената.
В пристъп на шок, тя си взима душ, облича се и излиза през вратата веднъж завинаги. С други думи - връзката им приключва. След този случай, Кейти започва да си задава въпроси.
Един от тях: проблемна ли е склонността ѝ да избира по-възрастни мъже.
Дали просто е попаднала на неподходящ човек, или толкова голямата възрастова разлика е била ключова съставка от репептата за провал в любовта?
Тази история ни кара да се запитаме... съществува ли в действителност идеалната възрастова разлика, която способства развитието на устойчива на времето връзка.
Отговорът е: да, такава съществува.
Според експерти, най-печелившият вариант е възрастовата разлика с партньора ви да е максимално малка. Идеалната е от 0 до 3 години.
Терапевтът изтъква още, че проучванията показват, че при двойки със значителна възрастова разлика, нивата на удовлетвореност от връзката намаляват с течение на времето.
Съществува ли твърде голяма възрастова разлика?
„Възрастовата разлика може да се превърне в проблем, когато води до несъответствие в нивото на зрялост (което може да се разглежда като „емоционална възраст“), житейския опит, ценностите, приоритетите и очакванията“, обяснява Елоиз.
„Финансовото планиране също може да бъде проблем, когато единият партньор планира пенсиониране, докато другият може би поема повече финансови рискове", дава пример тя.
Въпреки че Елоиз обяснява, че няма твърда горна граница за възрастовата разлика, всяка двойка трябва да прецени нуждите си във връзката и да бъде реалистична относно това дали могат да си осигурят живота, който искат.
Тя обаче има едно притеснение относно големите възрастови разлики.
„Съществува потенциална загриженост относно динамиката на властта във връзка с голяма възрастова разлика – например, когато единият човек има повече финансови ресурси, по-развита кариера или по-висок социален статус“, обяснява тя.
Водещата причина - партньорите се намират на сходни етапи от живота. „По-вероятно е да имате сходни очаквания във финансово отношение – по отношение на разходи, спестявания и инвестиции, както и по отношение на здравето“, обяснява психотерапевтът Елоиз Скинър, цитирана от Metro.
В подобни идеални условия, вероятността с партньора ви да сте на едно ниво по отношение на физическите ви възможности също се изравнява. "Ще можете да се наслаждавате на едни и същи дейности през уикенда, да споделяте отговорностите по отглеждането на децата и дори да имате еднакви цели за пътувания", обяснява тя.
„Някои от по-големите и по-практични житейски предизвикателства, които могат да възникнат, са свързани с теми като създаването на семейство. Ако единият партньор е много по-възрастен, може да има проблеми със зачеването, несъответствия в стиловете на родителство и по-голяма вероятност детето да загуби единия си родител, докато е все още сравнително малко", посочва психотерапевтът.
„Разбира се, това може да се случи и без наличието на възрастова разлика. За устойчива, дългосрочна връзка партньорите трябва да се стремят да бъдат на сходни нива по отношение на емоционална и психологическа зрялост, ценности, цели и предпочитания, което е по-вероятно да се случи при връзки с по-малка или никаква възрастова разлика", посочва експертът.
)