Той цитира френския социолог Пиер Бурдийо, който казва, че "стилът на хората, притежаващи власт, подпомага същата тази власт“.
Книгата е анализ на дрескода, имиджа, стилът на комуникация и публично поведение на тримата диктатори.
От дете много ме е вълнувал и интересувал личният живот на хората, които казано образно „командват парада“. В случая става дума за диктатори, и то не кои да е, а тримата най-големи тирани и узурпатори в историята или както често ги наричат - „демони“. Подобно изследване на тримата диктатори се прави за може би първи път или е едно от много малкото такива. Исках да видя по какъв начин визуалната култура и стилът се пресичат с характера, с политическото лидерство, с мегаломанията, фанатизма и тиранията. Това е част от моите опити да навлизам по-дълбоко и от нови ракурси към т.нар. „политически лайфстайл“. Това каза проф. Любомир Стойков по повод новата си книга „Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“.
„Мусолини води по точки по рождение. Все пак той е италианец, те се раждат с вродено чувство за вкус, театралност. Това, което обединява и тримата, е в огромно отношение липсата на вкус: кичозността и безвкусицата в цивилното, градското им облекло. Нещо, което не важи за техните униформи. Автентичната липса на вкус е най-засилена при Хитлер. Той е бил ужасно небрежен, не е държал на външността си. Постоянно е получавал упреци и забележки от своите най-близки хора. Той не е държал да комбинира вратовръзка с риза или с обувките си. Бил е немарлив и небрежен в това отношение. Що се отнася до Мусолини, той е залитнал в другата област и това е част от неговата мегаломания , част от неговата грандомания. Той страда от мания за величие. Стилът му може най-общо да се характеризира като бутафорен, оперетъчен, кичозен, имитиращ големите пълководци и императори. Знаем на какви ценности е символ Римската империя, в това число и визуални", каза още той.
)