Предателството на Сталин: Как Съветският съюз наказа собствените си войници, задето са оцелели при нацистите

За това, че СССР са започнали Втората световна заедно с Хитлер, сме говорили. Войната започва 1939 г. с поделянето на Полша, а не 1941 г. с операция „Барбароса“.

Тоест, „асвабадителите“ първо са нападнали заедно с Хитлер, после чак – след като той ги прецакал – решили да станат асвабадители; и до ден днешен врякат, че цял свят трябва да им е благодарен. Че и се правят на ударени: все едно други не са воювали срещу нацистите – все едно сами са победили. За ленд-лийза от САЩ – ни дума.

За Рибентроп—Молотов също не дават дума да се издума.

Но… говорили сме за това.

За руското двуличие сме говорили. За българските полезни иди*ти – също. Няма да се повтаряме точно днеска. Друг път.

За днес имаме друга тема. Понеже е 9 май и пространството се напълни с превъзбудени сталинисти, да споменем „заслугите“ на мустакатия лидер на сесесèре.

Когато войната свършва през 1945 г., червената армия е извоювала победата, но безброй съветски войници се оказват вкарани в затвори в собствената си страна. Страната, която вярвали, че защитават.

При режима на Сталин, завръщането от нацистки плен можело да означава арест, изгнание или смърт. Посланието е ясно: оцеляването е подозрително; а и щом си оцелял, значи не си се бил до смърт, значи си се предал на врага. Предател!

Връзката на Йосиф Сталин със собствените му въоръжени сили не е почивала на доверие. Дълго преди нахлуването на Хитлер през 1941 г., Сталин е унищожил висшето командване на Червената армия по време на Голямата чистка. Хиляди опитни офицери са арестувани, изтезавани и екзекутирани по измислени обвинения в измяна. Това оставя армията отслабена и уплашена именно в момента, в който е най-необходима.

Първите моменти след „Барбароса“ представляват една много жалка картинка на червената армия. И без помощта на ленд-лийза от американците (както и Сталин си е признал) СССР е бил загубен.

Но параноята на Сталин не спира дотук. През август 1941 г., докато германските войски настъпват със застрашителна скорост, той издава Заповед № 270, която обявява, че всеки командир или политически офицер, който се предаде, трябва да бъде считан за предател.

Семействата им също подлежат на наказание. Считани са за семейства на дезертьори и са били подлагани на жестоки репресии. От войниците се очаквало да се бият до смърт, а онези, които попаднат в плен, автоматично се заклеймявали като дезертьори или… шпиони.

Логиката може и да е била извратена, но пък за сметка на това е била прилагана безпощадно: по-добре да умреш, отколкото да бъдеш пленен. А, ако си оцелял, значи си виновен.

Над 5 милиона съветски войници са пленени от нацистите по време на Втората световна война. Условията, които са изтърпели, са сред най-жестоките в историята на войната: глад, болести, принудителен труд и масови екзекуции са отнели живота на близо 3 милиона от тях.

Но онези, които се добрали обратно до СССР (дали чрез бягство, освобождаване или репатриране), никак не били посрещнати с радост… Никак… Посрещнати са с разпити, подозрения и често втори лагер.

НКВД (демек, тайната полиция – „бащата“ на КГБ), имала заповед да проверява всички репатрирани войници. Мнозина били незабавно обвинени в колаборационизъм, предателство или „замърсяване от чуждо влияние“.

„Замърсяване от чуждо влияние“… ?? Тоест, осъдени, само защото са видели живота извън съветските граници.

Особено зловещо място бил Филтрационен лагер № 283 на НКВД, където се обработвали завърналите се военнопленници. Около 233 000 от тях били изпратени в системата на ГУЛаг след така наречени „разследвания“ – обикновено формални и с предизвестен изход. Общо взето: Да се събудиш от един кошмар, за да попаднеш в друг.

ГУЛаг е съкращение от „Главно управление на лагерите“ – гигантска мрежа от трудови лагери, разпространена из целия СССР. Макар и да е съществувала преди войната, системата се е разраснала значително по време и след нея. Затворниците били подлагани на изтощителен труд в мини, гори и строителни обекти. Храната била оскъдна, подслонът – мизерен, а насилието – просто ежедневна норма. Не по-различно от лагерите на Хитлер.

Но днес руснаците много искат да им се благодари, че освободили Аушвиц. А техните безброй копия на Аушвиц? За тях не дават дума да се издума. Или казват, че е лъжа и не са съществували. А Сталин е „герой“.

За бившите военнопленници иронията била ужасяваща: избягали от ада на Хитлер, само за да бъдат погълнати от ада на Сталин. „Престъпленията“ им били абсурдни: че не са оказали съпротива при пленяване и са все още живи; или че са научили немски.

Генерал Андрей Власов, който първоначално се сражавал храбро при защитата на Москва, бил пленен от германците и по-късно оглавил сътрудничеща на нацистите армия. Случаят му станал нарицателен – уж доказателство (според режима), че пленяването винаги крие идеологическа зараза.

И съответно Сталин решил, че всички са като Власов.

Днес руснаците, Путин, Захарова, Медведев и другите от кремълската трупа не спират да говорят хем за героите от войната, хем за великия Сталин и „делата му“. Пък то, ако събереш двете, се оказва, че „делата“ на мустакатия били да избива именно същите тия герои от същата тая война. Тия, дето отишли да умират за него. Ама… не ги е срам!—не умрели.

Също така и войници, които се оттеглили без заповед, откъснати от подразделенията си, били обявявани за „врагове на народа“.

Доктрината на Сталин за колективната вина гарантирала, че и семействата на „предателите“ ще страдат. Съпруги и деца били заклеймявани, лишавани от образование или работа, а понякога и заточвани. Или ефекта „виновност по асоциация“.

Държавата отричала или омаловажавала тези репресии (та до ден днешен, както виждате). Съветските военни филми възпяват храбростта и жертвоготовността, но никога не са показвали войник, който се връща от плен, за да бъде арестуван на гарата и пратен в ГУЛаг. Нали? Историята многократно е пренаписана в оная страна, а неудобните истини – погребвани.

Та до ден днешен.

Войната на Сталин срещу собствените му войници обаче е била повече от морално престъпление, била е и страхотна стратегическа грешка. Криминализирането на това да се предадеш е довело до самоубийства на бойното поле, но и до друго. До това да се крият неуспехите и да се маскира реалната картина.

Червената армия побеждава в крайна сметка, но чрез числено надмощие и нечовешки жертви, не благодарение на политиката на Сталин. В много отношения, победата е въпреки него. Ако не е разполагал с толкова много човешки ресурс (който да хвърля в огъня, без да му мисли), ако е бил лидер на друга страна с по-малка армия, Сталин никога не би могъл да има успехи.

Единствената му „тактика“ е добре познатата руска тактика: ние ще хвърляме срещу вас живи хора, да ги избивате, докато не ви свършат мунициите; после ние сме победители. Имаме повече пушечно месо, отколкото вие патрони. И не ни пука за него.