Историческата амнезия на Кремъл: помни „Великата отечествена“, ама не помни, че той я е започнал като приятел с Хитлер

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.

На 22 юни Русия отбелязва деня, в който е „станала жертва на Хитлер“. И днес тече масовият леко вмирисан сок от пропаганда за „Великата отечествена“. Много по-рядко обаче си спомня за годините, в които е била съюзник на Хитлер!... Защо ли?

И ОЩЕ ПО-РЯДКО говори за помощта (Ленд-Лийз от САЩ), без която Съветският съюз нямаше да стигне до Берлин (или изобщо нямаше да го има).

Доста неудобна историческа тема за Кремъл, нали? Та…

… на 22 юни 1941 г. започва операция „Барбароса“ – най-голямото сухопътно нахлуване в човешката история. Над три милиона германски войници, подкрепени от стотици хиляди войници от съюзнически държави, преминават съветската граница. Самолетите на Луфтвафе унищожават хиляди съветски машини още през първите дни. До края на годината германците вече са пред Москва.

В руската официална памет това е моментът, в който започва Великата отечествена война. Само че Втората световна война не започва на 22 юни 1941 г. Тя започва почти две години по-рано. На 22 юни 1941 г. започва само в главите на руските пропагандисти и техните вечно верни и завинаги преклонени полезни иди*ти.

Германският външен министър Йоахим фон Рибентроп пристига в съветската столица. Документът е подписан от него и от Вячеслав Молотов (народен комисар на външните работи) в присъствието на самия Йосиф Сталин. Молотов е честван като герой на една война, в чието започване е участвал… ако ще си говорим за ирония. Палиш пожар, гасиш го, после – „герой“. Както и да е, да се върнем на историята.

Официално става дума за договор за ненападение. Неофициално става дума за нещо много по-важно: тайни протоколи, подялба на Източна Европа, подялба на Полша, подялба на Прибалтика и ПОДЯЛБА НА СФЕРИТЕ НА ВЛИЯНИЕ.

На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша. На 17 септември 1939 г. СССР напада Полша от изток. На 22 септември в Брест се провежда съвместен германско-съветски военен парад.

Прочетохте ли го или да повторим? „… се провежда съвместен германско-съветски военен парад“.

Това е факт от историята, който (днес рядко ще чуете по руските държавни телевизии, защото) разваля удобния мит, че СССР винаги е бил непримирим противник на нацизма. Пфхахахаха! Как ли не! Че дори в България верните на русофилската болест и на червената чума са пропагандирали за съюз с Хитлер, защото е дружка с любимия им Сталин. Е, после бързо „забравят“ за това, де. Защо ли?

На 28 септември 1939 г. двете държави подписват нов договор. Следват търговски споразумения. Съветският съюз доставя на Германия петрол, зърно, суровини и метали. Германия доставя технологии и индустриално оборудване. Докато Хитлер воюва срещу Великобритания и Франция, икономическите връзки между Берлин и Москва продължават.

После идва 22 юни 1941 г. Хитлер предава своя съюзник и започва катастрофа за СССР. До края на 1941 г. милиони съветски войници са убити, ранени или пленени. Огромни територии са окупирани. Загубени са хиляди танкове и самолети. Съветската държава е изправена пред реална опасност от военен колапс.

През март 1941 г. президентът Франклин Рузвелт подписва закона за Ленд-Лийз, а след германското нападение (юни) помощта започва да тече и към СССР.

В следващите години Съединените щати доставят на Съветския съюз над 400 000 камиона, около 14 000 самолета, близо 13 000 танка, хиляди локомотиви и вагони, огромни количества храна, взривни вещества, гориво, алуминий, мед и други суперважни и стратегически материали.

Особено важни се оказват камионите. Съветската армия е огромна, но има хроничен недостиг на транспорт. Американските машини осигуряват мобилността на войските по време на настъпленията през последните години на войната.

А сега – да се чете с особено внимание(!): Маршал Георги Жуков по-късно признава значението на западната помощ. Никита Хрушчов също пише в мемоарите си, че Сталин е оценявал колко важни са били американските доставки.

Да, СССР е дал огромни жертви. Дал е, така е. Десетки милиони. Е, тук може да се поспори относно ефективността на командването, но да го оставим за друг път. Да, червената армия е изиграла голяма роля за разгрома на нацистка Германия. Изиграла е, така е. Но войната НЕ Е СПЕЧЕЛЕНА САМО ОТ ЕДНА ДЪРЖАВА и Съветският съюз не е воювал сам срещу целия свят. Това някак си „убягва“ на пропагандистите на руски сказки.

Днес Кремъл предпочита да говори за победата, което е разбираемо донякъде, но можеше поне да спомене за помощта и да не крие за съюза с Хитлер. Щеше да е честно така. Но тази дума не е в речниковия запас на Кремъл така или иначе, де… не знам и аз на какво се надявах.

Точно така „забравя“ да спомене тези исторически факти, както „забравя“ и какво се случва след края на Студената война. На 26 декември 1991 г. СССР престава да съществува, а руската икономика се срива; инфлацията унищожава спестяванията; производството рухва и милиони хора изпадат в непосилна бедност.

Тогава ОТНОВО се появява Западът – с кредити, експерти, програми на Международния валутен фонд, техническа помощ, консултанти И ХУМАНИТАРНИ ДОСТАВКИ (демек, безплатно и наготово). През 90-те години САЩ и западните държави инвестират огромни политически и финансови ресурси в опит да помогнат на постсъветска Русия да се интегрира в международната система.

Само че се случва нещо парадоксално, защото западняците отказват да проумеят с кого си имат работа… Част от руското общество не възприема тази помощ като помощ, а я възприема като унижение. Бившият идеологически враг изведнъж вече не е противник, а е станал учител, кредитор и наставник. А за една империя, свикнала да се възприема като велика сила, това е трудно за преглъщане.

И ето как се ражда голяма част от днешната кремълска омраза към Запада. Русия (отново) е преживяла момент, в който е имала нужда от него. И е получила помощ. И да превъртим лентата няколко десетилетия напред, ето ни днес… Западът е „сатанински“ и т.н. палячовско плямпане на една унизена псевдоимперия с амбиции да е „Третия Рим“ (а достигна най-много до „Втория СССР“ – няма бензин, ток, интернет, храна и визи).

Всичко това е психологическа рана, която Путин умело превръща в политически инструмент. Не случайно той нарича разпадането на СССР „най-голямата геополитическа катастрофа на XX век“. Не случайно изгражда цялата си политика около възстановяването на изгубено величие. И не случайно през 2022 г. започва нова война.

На 24 февруари 2022 г. Русия напада Украйна. Официалната причина е „денацификация“. Историческата ирония тук е абсурдна; държавата, която предпочита да забрави пакта Молотов–Рибентроп, започва война в името на борбата с нацизма.

Държавата, която не обича да говори за съвместния парад с Вермахта в Брест, започва да раздава уроци по история на съседите си.

Държавата, която получава огромна западна помощ през Втората световна война и след разпадането на СССР, днес представя Запада като вечен враг.

И ракетите им продължават да падат върху украински градове и да разрушават домове. Продължава война, която Кремъл обещаваше да приключи за дни, а вече продължава по-дълго от Първата световна.

ще започнат да подреждат парчетата от пъзела по-добре и да разберат защо преклонението пред 22 юни като „историческа дата“ е толкова абсурдно за всички, които не живеят в информационен балон, пълен с вкисната пропаганда. Може дори и да разберат какво е „Молотов–Рибентроп“ и да прочетат няколко реда за Ленд-Лийза от американците. Като нищо може да разберат и че съвременната им държава съществува ПАК благодарение на „злия“ Запад, който деветдесетте ги спаси.

Може даже някой да се сети и да попита: Абе, Западът, ако все е искал да ни унищожава, защо ни спасиха деветдесетте; нямаше ли да е по-лесно просто да не правят нищо тогава, вместо да ни хранят, обличат и лекуват?

Може…

… ама дали ще доживеем да го видим това време, че то там не е само Путин проблемът; там от Иван Грозни насам системата все едни и същи ги бълва, та…