Търсенето на следи от извънземни цивилизации по проекта SETI започва преди повече от 60 години. Въпреки че все още не са открити убедителни доказателства за наличието на извънземен разум във Вселената, учените от време на време се натъкват на открития, които водят в тази посока.
Всички импулси, и от трите звезди, са били насочени към Земята, което предполага възможна извънземна активност в нашата Слънчева система.
Подходът на Стантън е да изучава една звезда в продължение на около час, за да получи проби от светлината ѝ с много висока времева резолюция за астрономията. Получените времеви серии след това се изследват за импулси и оптични тонове.
За да бъдат обяснени всички тези случаи, са необходими повече данни, пише авторът на статията.
Ветеран от НАСА е изследвал оптичните сигнали на повече от 1300 звезди и е открил нещо необичайно: два бързи импулса от звезда, подобна на Слънцето, след това е открил подобни импулси от друга звезда в архивни наблюдения отпреди четири години, а след това и от трета по-рано тази година.
Авторът на изследването е Ричард Стантън, дългогодишен учен от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, участвал в мисиите Voyager и GRACE. След пенсионирането си Стантън се е посветил на проекта SETI. В продължение на много години той използвал един от телескопите в обсерваторията „Шей Медоу“ в Калифорния и многоканален фотометър, който сам е построил, за да търси сред повече от 1300 звезди следи от оптични сигнали от извънземни цивилизации.
За разлика от традиционните SETI програми, които използват радиоантени за търсене на извънземни сигнали, оптичният SETI търси светлинни импулси, които биха могли да бъдат резултат от лазерни комуникации или масиви с насочена енергия, пише в статия в Phys.
Докато наблюдавал звездата от клас F HD 89389, малко по-ярка и по-масивна от нашето Слънце, разположена в съзвездието Голяма мечка, Стантън забелязва неочакван „сигнал“. Това се случва на 14 май 2023 г. Сигналът се състои от два бързи, идентични импулса с интервал от 4,4 секунди. Авторът сравнява сигнала със сигнатурите на самолети, спътници, метеорити, мълнии, атмосферни явления, системен шум и други вероятни събития. И стига до заключението, че източникът на сигнала е нещо друго…
Когато обаче Стантън преразглежда архива с оптични сигнали, той открива още два подобни импулса. Те са записани на 30 септември 2019 г. около HD 217014 (51 Пегас). Тази звезда от клас G се намира на приблизително 50,6 светлинни години от Земята и е подобна по размер, маса и възраст на нашето Слънце.
След това сигналът е обозначен като фалшиво положителен, предполагаемо причинен от птици. По-задълбочен анализ обаче изключва тази възможност. Други обяснения – пречупване, причинено от земната атмосфера, дифракция на звездната светлина, частични слънчеви затъмнения – са приети като малко вероятни от Стантън. Съществува и възможността тези импулси да са генерирани от гравитационна вълна. Тази версия изисква обаче допълнително проучване.
Но не може да се изключи и друга възможност: следите да са от извънземен разум. Освен това, както посочва Стантън, каквото и да модулира тези импулси, трябва да е относително близо до Земята, което предполага, че извънземната активност трябва да се случва в нашата Слънчева система. Подобни импулси са наблюдавани отново, в началото на 2025 г., в друга звезда от слънчев тип, разположена на 81 светлинни години от Земята (HD 12051).
,fit(1280:720))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)