Емоционалната подкрепа започва със слушане, не със съвети

Истината, обаче е, че в повечето случаи хората не търсят съвет, а разбиране. Те не искат да им се казва какво да направят – просто имат нужда да бъдат изслушани.

Разочарованието е за двете страни

Когато човек се чувства разстроен, е напълно нормално да потърси емоционална подкрепа от околните. В случай че прибързаме със съветите, ще се провалим в основната си задача – емоционалната валидация.

Трудното изкуство да се поставиш на мястото на другия

Всички понякога дълго таим в себе си конфликти, които чакат своето разрешение. Все едно вървим с камъче в обувката – досадно е, но не чак толкова, че да спрем и да го извадим, а понякога просто условията не ни позволяват да се събуем.

Такъв е случаят, например, и с човек, който не харесва много аспекти от работата си, но не я напуска, защото е добре платена. Или с някой, който поддържа сложни семейни взаимоотношения, защото не иска ги прекъсне напълно.

Всички имаме нужда от този тип емоционална подкрепа понякога. А човек, който ни казва „напусни работа“ или „прекъсни отношенията“, не ни помага изобщо. Разбира се, подобен съвет не е непременно грешен, но може да не е подходящ в дадения момент.

Три ключа към истинската подкрепа

Осъзнайте, че има различни форми на подкрепа

Само защото някой има „проблем“, не означава, че трябва веднага да го бомбардираме със "стоте най-добри начина да се справи", не означава, че не заслужава възможността да излее чувствата си и да получи емоционално валидиране.

Може би решението е да извади камъчето от обувката си, но вероятно още не е готов, и единственото, от което се нуждае в този момент е само да бъде чут.

Възможно е именно това изслушване да е много по-трансформиращо за него от нежеланите съвети, защото възможността да говори с някого за това, което го притеснява, ще му помогне да подреди ума си и да вземе решение.

Избягвайте да повтаряте съвети, които не са били чути

Питайте каква помощ всъщност е необходима

Истинската подкрепа се крие в разбирането

Източник: psychology-spot.com

Когато някой ни споделя тревогите си, първият ни импулс обикновено е да му дадем съвет, дори няколко... Влизаме в ролята на "решаващия проблеми" и често дори се ядосваме, ако този човек не следва препоръките ни.

Ако не изслушаме човека, а директно предложим решения, той ще се почувства разочарован, защото не сме откликнали с емпатията и разбирането, на които се е надявал. В същото време и ние може да се натъжим или ядосаме, защото съветите не са били чути. В подобни ситуации, обаче, е добре да си припомним колко неприятно е, когато някой не ни изслуша и не валидира емоциите ни, когато не се постарае да се постави на наше място, пише framar.bg.

В живота малко неща са черни или бели. Често негативните ситуации, от които се оплакваме, носят и определени „вторични ползи“. В такива моменти хората не търсят съвет, а просто искат да бъдат изслушани и разбрани, за да могат да продължат напред по най-добрия възможен начин. Може би не предприемат действия, защото не са готови, или просто не искат, защото вярват, че позитивите все още са повече от негативите.

В свят, изобилстващ от искани и непоискани мнения, коментари, становища и рецепти за справяне с всичко, простичкият акт на слушане, свързването емоционално с човека срещу нас се е превърнало в нещо изключително и може да бъде по-ефективно и от най-добрия съвет.

Понякога се превръщаме в „развалена грамофонна плоча“, особено във взаимоотношенията си с най-близките. Убедени сме, че ако повторим нещо достатъчно пъти, другият човек най-накрая ще се съгласи. Това обаче невинаги работи. Дори може да предизвика съпротива. Ако знаем, че човекът отсреща има нужда само от емоционална подкрепа, е безполезно да настояваме с практични съвети. Така той няма да се почувства разбран, а ние ще се разочароваме.

Често предполагаме, че човекът, който търси подкрепа, не знае как да реши проблема си. Това невинаги е вярно. Затова, когато не сме сигурни, най-добре е да попитаме. Един обикновен въпрос, като „Искаш само да поговорим или очакваш съвет?“, може да разсее всякакви съмнения и да помогне да отговорим на емоционалните нужди на отсрещния.

Не бива да забравяме, че когато някой търси подкрепата ни, вероятно се чувства емоционално уязвим. В такъв момент той не се нуждае от непоискани съвети. Нуждае се от разбиране и утеха. Едва след като отговорим на емоционалните му нужди, можем да преминем – с емпатия и деликатност – към намирането на решения.