„Моето лично пристрастие към момента е умерено положително към кабинета, но с едно огромно „НО“.
Защо е умерено положително?
Защото изглежда като кабинет с мисия, а не като „попълване на празни места“.
Има ясни сигнали за:
изборна честност като приоритет (Цицелков не е случаен избор);
правосъден/антикорупционен натиск (Янкулов е от тези хора, които не са удобни на статуквото);
технологичен фокус (Шарков е логичен профил, ако идеята е „дигитален ремонт“, а не само лозунги).
Това е рядко.
Къде е „НО“-то?
НО-то е, че кабинетът изглежда и като предварително подготвена конструкция за конфликт.
С други думи:
той е достатъчно “евро-ориентиран”, за да бъде мразен от определени кръгове;
достатъчно “политически” на места, за да бъде обвиняван, че е пристрастен;
и достатъчно технократски, за да стане опасен за хора, които живеят от хаоса.
Тоест: кабинетът изглежда способен…
но ще бъде атакуван така, сякаш е заплаха, не просто временен администратор.
Най-големият риск според мен не е “ще крадат ли” (това е баналното).
Най-големият риск е:
да не издържат психологически и комуникационно.
Ако направят 2-3 комуникационни грешки, ако оставят “сиви зони”, ако започнат да се държат като „власт“, вместо като „оперативен екип“, ще ги разкъсат.
Ако трябва да го кажа с едно изречение:
Инстинктът ми е: този кабинет има потенциал да бъде най-нормалното служебно правителство от години… но само ако се държи като хирург, а не като играч.
Какво ТРЯБВА да направят (и ще е грешка да не го направят)
1. Железен публичен протокол за изборите
ежедневни/седмични публични отчети (МВР + ЦИК координация)
ударно пресичане на купен/контролиран вот
прозрачност за всички обществени поръчки, свързани с изборния процес
Това е „мисия №1“.
2. Прозрачност срещу подозренията (още в първите 72 часа)
пълни декларации за интереси + публични срещи (регистър “с кого се виждаме”)
правила за самоотвод при конфликт
мораториум/строг филтър за “последноминутни” назначения и търгове
3. Минимален, но видим „дигитален ремонт“
Не големи обещания, а 2–3 измерими неща (например: публичен мониторинг на определени разходи/поръчки; кибер-хигиена и защита на ключови системи). Тук назначението на Шарков изглежда логично.
4. Еврозона: управление на напрежението, не пиар
Йотова и Reuters подчертават контекста: след приемането на еврото има страхове за цени/разходи и политическа нестабилност. Кабинетът не може да реши всичко, но може да свали градусите с данни и контролни механизми.
Общата ми оценка
Ако трябва да го кажа като “усещане” от профилите: по-скоро умерен оптимизъм, но с условие:
кабинетът ще бъде добър само ако играе “светло” и измеримо. При първия сигнал за задкулисие (дори само като комуникационна грешка), ще го смачкат — и с право, и без право“.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)