Как патологичният нарцисист избира жертвите си?

Мнението е на Рос Розенбърг, публикувано от chetilishte.com.

Как патологичният нарцисист разбира коя е най-подходящата жертва за него?

Тази тема може и да ви разстрои, но намерението ми не е да разстройвам хората, а да помогна да разберете по-добре истинската манипулативна природа на патологичния нарцисизъм.

Грижовният човек, емпатът, човекът с разстройство на любовта към себе си, съ-зависимият, винаги искат да направят другите хора щастливи и това идеално си пасва с егоцентрика, контролиращия човек, с жадния за внимание – патологичния нарцисист.

Детето, което ще е идеалната мишена за тормоза им. Детето, което няма да каже на родителите си, което ще се страхува да се защити и което ще бъде лесна жертва на манипулативни игрички и промиване на мозъка.

Докато расте такъв човек си мисли, че вероятно това, което вижда и чува, не е правилно и е по-добре да си мълчи.

За тях знаем, че със сигурност имат личностно разстройство, знаем, че са ужасно опасни хора. Но те не избират да наранят кое да е дете. Те сякаш могат „да подушат“, да почувстват този тип дете, което е най-уязвимо на въздействието им.

И най-важното е, че тези хора търсят дете, което е изолирано. Няма много приятели. Няма братя или сестри или пък има лоша връзка с тях, дете, чиито родители непрестанно работят, или пък са алкохолици, или пък просто не им пука.

И накрая, педофилът познава самотните деца. Той може инстинктивно да разпознае самотата в хората.

Минете през всичките характеристики, които търси педофилът. Сравнете ги с тези на нарцисистът, с когото сте във връзка или сте били във връзка. Това обикновено е много разстройващо.

Педофилите интуитивно усещат това. Почти инстинктивно ще изберат това дете, което ще стане най-лесна жертва.

Самотата, изолацията, съмненията в собствената реалност, несигурността, липсата на приятели, вгледайте се в своята ситуация!

Съ-зависимите хора обикновено са в пълно или частично отрицание относно това как са били избрани сред всички останали хора да бъдат идеалната половинка на нарцисиста.

Тези, които са били жертва на такава злоупотреба, е добре да се събудят, но със съзнанието, че всичко това не се е случило по тяхна вина.

Това не се случва случайно. Нищо от това не е случайно – нито химията, нито въодушевлението, нито ентусиазма, нито усещането, че си срещнал сродната си душа…

Това, което искам да обясня, е селективният процес, който повечето от патологичните нарцисисти предприемат, когато си търсят партньор.

Хората с нарцистично личностно разстройство са много селективни, когато става дума за личния им живот, тъй като много добре разпознават типа човек, който ще могат да контролират, който ще доминират, който лесно ще завладеят.

Този човек ви е избрал сред голяма група от хора, знаейки, че заради миналото ви, заради нещастието ви, заради това, че сте имали родители, които не са ви обичали така, както заслужавате, не са ви осигурили възможността да си изградите самочувствие, да знаете кой сте, да вярвате на себе си, да вярвате на света, да вярвате, че сте в безопасност в свят на потенциални опасности.

И не само че са ви избрали заради това, но и са продължавали да работят по посока всички тези негативни усещания да се засилват, да се чувствате все по-самотен, все по-изолиран, често до степен на себеомраза. Никога не забравяйте, че педофилите също си мислят, че това, което правят с децата, е от любов.

И така, педофилът, който има инстинктивната способност да разбира кое е изолираното дете, започва да му говори и веднага разбира дали то отговора на профила. Надушва като куче. Веднага разбира дали детето има нужните личностни празноти и лоши взаимоотношения със семейството, така че да е сигурен, че няма да го хванат.

Педофилът ще отиде на детската площадка, за да види всички деца, знаем колко болен такъв човек е, колко извратени са желания му. Детето, което ще привлече вниманието му, е най-несигурното в себе си, детето, което е само, което няма семейство, което да го защити, дете което не вярва, че има кой знае какви сили за каквото и да било.

През всичките години, през които съм работил с травмирани деца, особено след сексуална злоупотреба, винаги е едно и също: оцелелият след такава травма винаги споделя, че докато е бил дете, не е вярвал, че може да сподели с родителите си, не е мислел, че родителите му могат да го защитят, има ужасно самочувствие, учителите никога не са го познавали, чувствал се е невидими в света, в който живее.