Проучените видове са Maurolicus mucronatus, Vinciguerria mabahiss и Benthosema pterotum. Рибата Maurolicus mucronatus запазва хибридните рецептори през целия си живот. Другите две преминават към обичайната дихотомия пръчици-конуси в зряла възраст.
И трите риби са малки по размер, като възрастните екземпляри са с дължина около 3-7 см. Те обитават морска среда, където слънчевата светлина е оскъдна.
Изследователите проучват ретините на ларви на риби, уловени на дълбочина от 20 до 200 метра. В слабо осветената среда, която те обитават, пръчковидните и конусовидните рецептори не работят много добре и тези риби показват еволюционно решение.
Повече от век биолозите знаят, че зрението при гръбначните животни, включително и при хората, се изгражда от два вида рецептори: пръчици за обработка на слаба светлина и конуси за ярка светлина и цвят. Ново проучване, включващо дълбоководни риби, показва, че има и трети вид рецептори, съобщава Ройтерс.
Учените са идентифицирали нов тип зрителни рецептори в дълбоководни риби, които съчетават формата и структурата на пръчиците с молекулярния механизъм и гените на конусите. Този хибриден тип рецептори, приспособен за зрение при слаба осветеност, е открит в ларвите на три вида дълбоководни риби в Червено море.
„Пръчиците и конусите бавно променят позицията си в ретината, когато се движим между тъмни и ярко осветени места. Това е причината очите ни да се нуждаят от време, за да се приспособят, когато включим осветлението, докато отиваме до тоалетната през нощта“, пояснява Лили Фог, преподавател в Университета в Хелзинки, Финландия, и водещ автор на изследването, публикувано в списанието Science Advances.
„Открихме, че като ларви тези дълбоководни риби използват предимно хибридни фоторецептори. Те приличат на пръчици – дълги, цилиндрични и оптимизирани да улавят колкото се може повече светлинни частици – фотони. Но те използват молекулярния механизъм на конусите, активирайки гени, които обикновено се срещат само в конусите“, обяснява Фог.
„Нашите резултати оспорват дългогодишната идея, че пръчиците и конусите са два фиксирани, ясно разграничени типа рецептори. Вместо това, ние показваме, че фоторецепторите могат да съчетават структурни и молекулярни характеристики по неочаквани начини. Това предполага, че зрителните системи на гръбначните животни са по-гъвкави и еволюционно адаптивни, отколкото се смяташе досега“, каза Фог.
„Това е много интересно откритие, което показва, че биологията не се вписва точно в категории“, каза старшият автор на проучването Фабио Кортези, морски биолог и невролог в Университета на Куинсланд в Австралия. „Няма да се изненадам, ако открием, че тези клетки са много по-разпространени сред всички гръбначни, включително сред сухоземните видове“, обобщава той, цитиран от БТА.
)