Учени откриха генетична склонност към преяждане при някои кучета и хора

Въпросният ген играе роля в мозъчен сигнален път, който помага за регулиране на апетита.

До този извод са стигнали британски учени в изследване с кучета от тази порода. Те са идентифицирали генетичния източник на склонността към преяждане на лабрадор ретривърите, както и на някои хора.

Екипът е търсил части от генетичния код, които са често срещани при кучета с наднормено тегло.

Изследователите са установили, че промените в определен ген - един от градивните елементи на биологичния код, който създава плана за функционирането на нашите тела, променят химическите сигнали, съобщаващи на мозъка ни, че сме се нахранили.

Откритията могат да залегнат и в бъдещото разработване на нови лекарства за борба със затлъстяването.

По думите й откритието показва, че "собствениците на стройни кучета не са морално по-висши, като същото важи и за слабите хора".

Преди настоящото изследване на генетиката на лабрадорите никой не е подозирал, че този ген има нещо общо със затлъстяването, посочва още д-р Елинор Рафан.

Скорошно изследване установи, че процентите на затлъстяване се увеличават в световен мащаб в резултат на "грандиозен обществен провал".

Според авторите на изследването откритията им разкриват нещо "много важно" за биологията на риска от затлъстяване.

Учените са установили тази биологична зависимост между кучетата и хората, изследвайки генетиката на 250 лабрадор ретривъра, които са известни, че често са "обсебени" от храната.

"Изучавайки кучетата, открихме интересни нови биологични явления", казва водещият изследовател д-р Елинор Рафан от катедрата по физиология, развитие и неврология на Кембриджския университет.

Кучетата от породата лабрадор ретривър, които постоянно са гладни и са склонни към наднормено тегло, имат общи биологични особености с някои хора, предразположени към затлъстяване, съобщава БТА, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс".

Изследването дава възможност за количественото определяне на генетичния риск от затлъстяване при отделните кучета и нивото на усилията, необходими за поддържането им във форма. Този аспект е по-лесно измерим при четириногите питомци, отколкото при хората, тъй като диетата и физическите им упражнения се контролират изцяло от техните стопани.

Те са идентифицирали конкретен ген, наречен DENND1B, който е бил свързан с по-висока телесна маса при лабрадорите. Когато са прегледали налична генетична информация за хиляди хора, учените са открили, че същият ген е свързан с по-висока телесна маса и при тях.