Британският парламент решава дали да узакони евтаназията

Австралия

Белгия

Британските депутати гласуват закон, чиято цел е да помогне на неизлечимо болни хора да сложат край на живота си.

Германия

Ирландия

Испания

Канада

Нидерландия

Съединените щати

Франция

Швейцария

Гласуването в подкрепа на законопроекта ще отвори нов кръг от обсъждания. Гласуване против ще го премахне от дневния ред на депутатите.

Испания одобри закон през 2021 г., който позволява евтаназия и медицински асистирано самоубийство за хора с нелечими или инвалидизиращи заболявания, които искат да сложат край на живота си.

Към момента асистираното самоубийство е забранено в Англия, Уелс и Северна Ирландия. Всеки, който помага на някого да сложи край на живота си, може да бъде съден и да получи до 14 години затвор. В кои държави по света обаче евтаназията е разрешена?

Спорният законопроект би позволил на пациенти, на които лекарите дават по-малко от 6 месеца живот, да поискат и да получат помощ, за да сложат край на живота си, при спазване на строги правила.

Доброволното подпомагане при умиране на неизлечимо болни или хора със състояние, което причинява непоносимо страдание, е законно в повечето австралийски щати, след като беше въведено за първи път през 2019 г. Лекарите могат да предписват лекарства за самостоятелно приложение или да ги прилагат, когато е необходимо.

Евтаназията е позволена със закон от 2002 година насам. Лекарите не могат да бъдат преследвани от закона, ако са помогнали на някого да сложи край на живота си, когато той изпитва „непоносимо страдание без изгледи за подобрение“. Непълнолетните могат да поискат евтаназия от 12-годишна възраст, но за това е необходимо разрешение от родител. След навършването на 16-годишна възраст родителското съгласие не е необходимо.

Канада въведе медицинска помощ при смърт през 2016 г. за тези, чиито край на живота се счита за „разумно предвидим“. Пет години по-късно законът беше разширен, за да позволи на хора с "тежко и непоправимо" медицинско състояние да поискат евтаназия. Страната отложи до 2027 г. плана за разширяване на медицинската помощ при смърт, който включва и пациенти с психични заболявания.

Медицинската помощ при смърт е законна в 10 щата - Калифорния, Колорадо, Хавай, Монтана, Мейн, Ню Джърси, Ню Мексико, Орегон, Върмонт и Вашингтон, а също и в окръг Колумбия. Орегон беше първият щат, който легализира това със закон. Той влезе в сила през 1997 г. Текстовете позволяват на пациенти в адекватно психическо състояние, които са терминално болни, и на които им остават по-малко от шест месеца живот, да поискат лекарства, за да сложат край на земния си път. Правилата важат и за хора, които не живеят в щата, но пътуват до него с тази цел.

Междупартийна ирландска парламентарна комисия препоръча тази година правителството да легализира асистираната смърт при определени обстоятелства. Мнозинството от депутатите през октомври гласува в подкрепа на констатациите на комисията. Предвид националните избори на 29 ноември следващото правителство ще реши дали да обмисли предлагането на нов закон.

От 2016 г. насам на лекарите във Франция е разрешено да поставят човек, който е на крачка от смъртта и изпитва силна болка, на дълбока седация, но не и да прилагат лекарства, слагащи край на живота му. Президентът Еманюел Макрон по-рано тази година подкрепи ново законодателство, което би позволило асистирана смърт за хора с нелечими заболявания и законопроектът беше внесен през април, но изборите през юни и юли прекъснаха напредъка на предложения закон.

Отново през 2002 г. Белгия легализира асистираната смърт с помощта на медицинско лице за неизлечимо болни и за хора, изпитващи непоносимо страдание. Това включва пациенти с психиатрични заболявания. От 2014 г. лицата под 18-годишна възраст, които са неизлечимо болни, също могат да поискат това, стига да имат разрешение от родител.

Поддръжниците на текстовете твърдят, че новите правила ще осигурят достоен край на тежко болните хора и ще предотвратят ненужно страдание. Според противниците обаче това би изложило на риск уязвими пациенти, предава Нова телевизия. Опасенията са, че те биха могли да бъдат принудени да се подложат на евтаназия от свои близки или сами да предприемат тази стъпка, защото се опасяват, че могат да се превърнат в бреме.

Случаят с Германия е по-особен. Там асистираната смърт беше законна до 2015 г. Тогава страната въведе забрана за евтаназията от опасения, че групи от хора или организации създават форма на бизнес като помагат граждани да умрат в замяна на пари. Консултативните центрове, които работеха до 2015 г., трябваше да спрат работа поради риск от присъда в затвора за насърчаване на самоубийство. В резултат – терминално болните пациенти от Германия започнаха да пътуват до близките Нидерландия и Швейцария, за да сложат там край на живота си. През 2020 г. Върховният съд на страната се произнесе в полза на групите, предоставящи на неизлечимо болни възрастни услуги за асистирано самоубийство, но законодателите все още не са финализирали новите правила.

Съгласно предложените текстове само лица над 18 години от Англия и Уелс, които се очаква да починат в рамките на шест месеца, могат да поискат асистирана смърт. Те трябва да са психически адекватни да направят избор относно края на живота си и ще трябва да потвърдят решението си в две отделни декларации. Един от вносителите на проекта - Ким Лийдбитър от Лейбъристката партия, обяви, че законът предвижда три нива на контрол - двама независими лекари и съдия от Върховния съд ще трябва да подпишат всяко решение. Предвиждат се и наказания за всеки, признат за виновен в оказване на натиск или принуда над някого да попълни декларация, че иска да умре. Санкциите са до 14 години зад решетките.

Швейцария е първата страна в света, която разрешава асистираното самоубийство. Това се случва през 1942 г. Лекарите могат да предписват лекарства и да ги прилагат или да ги назначават за самостоятелно приложение. Редица швейцарски организации като Dignitas предлагат своите услуги на чужди граждани. Това е превърнало страната в търсена дестинация от тежко болни пациенти от цял свят.