"Детето ми си отиде... лети, миличък". Това написа днес във Фейсбук Рени Григорова - майката на тежко болния Стефан, която преди време в отчаянието си написа писмо до президента с молба и тя, и момчето ѝ да бъдат евтаназирани, за да приключат почти 30-годишните им мъки и борби с институциите.
"Животът ми е мъчение. Ако ние си отидем, и той ще умре. Държавата е абдикирала от нас", казва Рени Григорова, убедена, че за нея и сина ѝ евтаназията е единственият изход от мъчението.
Тя припомня на институциите, че дори след навършване на 18-годишна възраст, децата с увреждания си остават деца.
Самата тя е с четири инсулта и е пенсионер по болест, въпреки че е юрист по образование и владее множество чужди езици.
Оттогава до днес животът на Стефан и Рени продължаваше да е низ от болки, мъки и страдание.
През януари 2017 г. измъчената Рени, която живее в Радомир, публикува отчаяното си писмо на своя профил в социалната мрежа. Тя сама се грижи за Стефан, който е с развитие на 2-годишно дете и страда от епилепсия, диабет, хипертония и остеопороза. Младият мъж е увреден при раждането, а лекарите не давали надежди за живота му.
Юристи и социални служители съветвали майката да се откаже от детето. На 18 г. Стефан получил епилептичен припадък и от силните лекарства за 2 месеца става 160 кг. Тогава ги напуска бащата, а Рени и Стефан се местят от София в Радомир. Двамата живеят с 500-600 лв. на месец, а само лекарствата на момчето струват 150 лв, припомня Dir.bg.
"Аз съм майка на тежко болен инвалид. Синът ми е с множество заболявания, увреден при раждане и до увреждан с годините. Сега е на 27 г., а е с развитие на 2 г. Не се самообслужва и се влошава ежедневно. Когато нещо го боли, гадаем. Аз не го оставям, винаги съм до него и така ще бъде, докато мога. С изменението на Закона за лица с увреждания вие принизихте детето ми под нивото на уличните кучета, които имат едно хуманно право на евтаназия като изход от болките им", пише в писмото си отчаяната жена.
"След 18 г. нашите деца не порастват! Те стават още по-тежки. В Закона за здравеопазването има клауза за стоматологична помощ, безплатна до 18 г., а след това, при случай като на моя син, пълната анестезия, която се изисква, струва 100 лв. на час. Навсякъде цари кадруване и корупция. Знаете ли например колко харчи една общинска администрация на месец за безплатни лекарства и лечение, които се полагали на нашите велможи, за да са здрави и да ни управляват добре? Аз знам! На фона на това аз купувам лекарства от пенсиите ни, плащам ток, вода и се храня, както и синът ми. За дрехи и други, кой знае какви луксове, каквото остане! И туй е трудно, защото след едно натъпкване на детето ми с медикаменти, които дадоха страничен ефект, той е 160 кг, трудноподвижен и дрехите също са проблем", допълва Рени Григорова.
"Не искам много, само толкова, че да не тъна в заеми към приятели, които връщам, защото и те нямат, но помагат. Да не страдаме от адски болки - аз и детето ми. Ако в една държава от ЕС, не можете да осигурите тези елементарни условия, осигурете ни незабавна евтаназия. Да не се мъчим и да не натоварваме непремерения ви бюджет. Няма да ви товаря с повече подробности! Не мисля, че ще получа подкрепа, не и от институциите! Затова искам праг на поносимост и евтаназия! А и един мъничък лукс безплатно погребение, защото и него не мога да си осигуря! След като ме третирате като животно, направете го по закон! Защото човещина има у бедните и измъчените, не и у тези, които се интересуват от електорални единици! Пиша това с болка и гняв! Дано има кой да го прочете! С дълбоко неуважение и омерзение: Рени Григорова Евстатиева, магистър по право и настоящ пенсионер по болест", написа преди 4 години отчаяната майка.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)