Най-много пациенти идват от Франция, където палиативните грижи са лошо уредени, казва Дистелманс. Но и други чужденци все повече се насочват към Белгия. Неотдавна Дистелманс е видял пациент от Полша. Понякога идват пациенти и от Великобритания.
Тази информация не е достъпна за комисията по евтаназия, която съхранява данните.
"Проблемът там е, че законът наказва и асистираното самоубийство. Може да получите до 14 години затвор за това. И членовете на семейството често не смеят да дойдат".
"Явлението е все по-често срещано, той като хората по-бързо се ориентират в интернет как да какви стъпки да предприемат", казва Вим Дистелманс. Той е професор по палиативна медицина и член на комисията по евтаназия, твърд поддръжник на правото на човек да получи достоен край на живота си. "По-вероятно е чужденците да осъзнават, че не е нужно да си белгиец, за да бъдеш одобрен", каза той пред местно издание.
Около 150 чужденци са били евтаназирани в Белгия през последните 6 години. Повечето пациенти са дошли от Франция и са били над 50-годишни. Те са страдали главно от прогресиращо неврологично заболяване като множествена склероза или амиотрофична латерална склероза или са били в терминален стадий на рак, предаде белгийската агенция Белга, цитирани от БТА.
Белгия прие закона за евтаназията през 2002 г. и стана втората държава в света след Нидерландия, легализирала евтаназията при определени условия. Законът за евтаназията обхваща съзнателно прекратяване на живота на човек от друго лице, по искане на човека.
Въпреки това не всеки може да кандидатства за евтаназия в Белгия. Макар че евтаназия при психиатрични заболявания е възможна, тя не се прилага за чужденци. "Постигнат е консенсус, че правим това само за чужденци с физически проблеми", подчертава Дистелманс.
Но броят на евтаназираните чужденци в Белгия е незначителен на фона на годишния брой от 2500 случая на белгийци, които са получили евтаназия. Броят на белгийците, поискали ускоряване и облекчаване на процеса на пълно и необратимо прекратяване на жизнените им процеси обаче може да е и по-голям, тъй като местожителството на болния е поверително и не се упоменава в официалните формуляри.
)