В момент, когато Слънцето е в пика на своята активност и атакува периодично Земята с мощни изригвания, учени установиха, че чудовищни супербури с мощност над 10 пъти повече от всичко, което познаваме, са се случвали в миналото. Изследователите не изключват те да се повторят в някой момент от съвременността, което би имало опустошителен ефект и би сложило край на модерния живот.
Дърветата фотосинтезират през цялата година и променят цвета си в зависимост от сезона, като изглеждат по-светли през пролетта и по-тъмни през есента. Резултатът е “запис”, съдържащ се в пръстените на растежа на дървото.
“Те изискват събитие, което е поне десет пъти по-голямо от всичко, което сме наблюдавали”, казва Матю Оуенс, космически физик в университета в Рединг във Великобритания.
Последният пик се е случил преди малко повече от 1000 години - през 993 г. Изследователите смятат, че тези събития връхлитат рядко, но на донякъде редовни интервали, може би на всеки 400 до 2400 години.
Най-старите дървета на Земята датират от цели 5000 години, те са преживели възхода и падението на Римската империя, раждането на християнството, европейското откриване на Америка и първото кацане на Луната. Дърветата дори могат да бъдат вкаменени в почвата под земята, което ни дава връзка с последните 30 000 години. Тези дълголетни екземпляри правят нещо изключително, докато растат – записват активността на Слънцето, съобщава Би Би Си.
“В резултат получаваме този наистина ценен архив от капсули на времето”, казва Шарлот Пиърсън, дендрохронолог в Университета на Аризона, САЩ. Дендохронолозите са учени, които изучават специално пръстените на дърветата и опитват да извлекат от тях информация какво се е случвало на планетата Земя.
През по-голямата част от XX век дендрохронолозите в значителна степен са използвали дървесни пръстени, за да изследват промените в големи периоди от време - десетилетия или повече. И все пак в определени моменти промяната, която те документират, е по-внезапна и наподобява катаклизъм. Това, за което откриват доказателства, са масивни слънчеви събития, които разкриват обезпокоителни прозрения за бурното близко минало на звездата в центъра на нашата Слънчева система.
През 2012 г. тогавашната докторантка Фуса Мияке, сега физичка по космическите лъчи в университета “Нагоя” в Япония, прави удивително откритие. Изучавайки японски кедрови дървета, тя открива огромен скок в специфичен изотоп на въглерода, известен като въглерод-14, за една година преди близо 800 години. След като първоначално се усъмнява в данните, Мияке и нейните колеги скоро стигат до тревожно заключение. Скокът на въглерод-14 трябва да е дошъл от нещо, което изхвърля огромен брой частици в нашата атмосфера, тъй като този радиоактивен изотоп на въглерода се произвежда, когато високоенергийни частици се сблъскат с азот в атмосферата. Възможно е причината да е космическо събитие като появата на свръхнова, но проучванията предполагат и друга вероятна причина: чудовищен изблик на частици, изхвърлени от Слънцето. Те са генерирани от суперизбухвания, много по-големи от всичко, на което сме свидетели в съвременната епоха, пише 24 часа.
Първото регистрирано наблюдение на слънчево изригване датира от средата на XIX век и е свързано с голямата геомагнитна буря от 1859 г., известна като “събитието Карингтън” на името на един от астрономите, които са го наблюдавали - Ричард Карингтън.
Откритието на Мияке е потвърдено от други изследвания на дървесни пръстени и анализ на древен лед от Антарктика и Гренландия. Един от тях показва наличие на берилий-10 и хлор-36, които се произвеждат в подобен атмосферен процес като въглерод-14. Оттогава са открити повече “събития на Мияке”, както сега са известни тези масивни изблици на космическа радиация и частици. Известно е, че общо седем добре проучени събития са се случили през последните 15 000 години, докато има няколко други пика на въглерод-14, които все още не са потвърдени като “събития на Мияке”.
Най-мощното известно “събитие на Мияке” е регистрирано едва през 2023 г., когато френски климатолози откриват пик на въглерод-14 във вкаменени дървета от бял бор в Южна Франция, датиращи отпреди 14 300 години. Наблюдаваният пик е два пъти по-мощен от всяко “събитие на Мияке”, откривано преди това, което предполага, че тези чудовищни експлозии на частици може да са дори по-големи, отколкото се смяташе.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)