10 неща, които вашето кучето би ви казало, ако можеше да говори

1. Невинаги съм щастлив, когато махам с опашка

10. Както намираш време за работа и за спане, намери време да си поиграеш с мен

2. Не обичам пренаселени места и пикници

3. Реагирам на награди, а не на наказания

4. Честна кучешка, нищо не разбирам от това, което ми говориш

5. Обърквам се, ако постоянно променяш правилата

6. Не забравяй да ме водиш редовно на ветеринар

7. Знам, че си изморен, че ти е топло, студено, скучно, но не бързай, когато ме изведеш

8. Да ям аки е нещо нормално за мен

9. Когато правя бели, вероятно ми е скучно

За съжаление, нашите четириноги любимци не могат да говорят. Със сигурност обаче сте се опитвали да разтълкувате мислите им по погледа, държанието, настроението.

Ако вашият приятел можеше да говори, ето какво би ви казал:

Ако ми даваш награда, когато направя нещо хубаво, ще продължа да го правя, защото обичам наградките. Но ако само ми крещиш и жестикулираш, вероятно ще продължа да правя онези лоши неща, за които ми се караш, защото не мога да те разбера.

Моля те, не откачай! Може би не е най-полезната храна, но в повечето случаи не би ми навредило. Знам, че е малко гнусно за теб, но на мен ми харесва. Ако го правя понякога, не изпадай в истерия. И не ме обиждай.

Не разбирам думите ти. Но разбирам тона ти. Помисли върху това.

Не съм лош нарочно, не правя бели нарочно. Ако ме видиш да разкъсвам калъфката на възглавницата или да тичам като обезумял из къщата, по всяка вероятност умирам от скука. И аз имам право на своите настроения, нали?

Размахването на опашка е начин на общуване за мен. Понякога означава, че съм радостен, но друг път изразявам по този начин страх, несигурност, дори гняв.

Учените са се опитали да разгадаят някои основи в поведението на кучето и какво означават те, пише "Обекти".

Все пак не мога да ти кажа какво ми е. Ако ми е лошо или нещо ме боли, няма как да ти кажа. Затова не забравяй да ме водиш поне веднъж годишно на ветеринар. Моля те не пренебрегвай това задължение, може да ми струва живота, а аз искам да съм по-дълго около теб.

Когато искам да отида до тоалетната, не ме пришпорвай да бързам. Разбирам, че се връщаш изморен от работа или че ти е прекалено топло, или прекалено студено, или ти се спи, или нещо друго, но аз те чакам цял ден, за да ме изведеш. Моля те, не ми дърпай каишката.

Когато не правя нищо, мога не само да се отегча и да разкъсам калъфката на възглавницата или да направя друга беля, но може също да изпадна в депресия. Половин-един час на ден би ми бил достатъчен, за да се почувствам нужен и обичан. В замяна ще ти дам обич и ще намаля нивата на стрес в организма ти. Виждаш ли – всички печелим!

Може и да съм социално животно, но това не означава, че обичам пренаселените места. Когато наоколо е пълно с хора, се превъзбуждам и страхувам. Да не говорим, че с моя размер има защо да се притеснявам някой от стотиците крака наоколо ми да не се стовари върху главата ми.

Това да, това не – тъкмо го науча и всичко се обръща с главата надолу. Ако скачам върху теб от радост, ти си доволен. Ако скачам върху друг човек на улицата от радост, ти ми се караш. Какво да правя? И последно – мога ли да се качвам на дивана или не? Моля те реши се най-накрая какво искаш от мен, защото искам да си щастлив.