Откриха останки на потънал кораб от Османския период до устието на река Камчия

Оловният слитък е достигнал водите на Черно море от римските мини в района на Корнуол, казва ръководителят на проучванията. Има паралели на открити слитъци в Римска Британия, а предметът е с датировка 2-и - 4-и век.

Археолози от Националния исторически музей (НИМ) направиха няколко открития при подводни проучвания до устието на река Камчия в Черно море. Сред най-вълнуващите са останките на потънал кораб от Османския период, привидно изчезнал тайнствен остров и уникален оловен слитък, посочват от музея.

Археолозите са локализирали останките на потънал кораб от Османския период. От него на морското дъно лежи отлично запазен дървен кил. Водолазите са извадили две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Корабът е потънал вероятно при лошо време, търсейки защита в малкия залив на нос Иланджик, смятат археолозите. Предполага се, че се е разбил върху трудно забележимите при буря плитко стърчащи морски рифове.

Корнуол и Девън доминират на европейския пазар за калай едва от късните римски времена, започвайки около трети век, тъй като много испански калаени мини са изчерпани, разказват историците. По думите им Корнуол запазва значението си като източник на калай през Средновековието и през съвременния период.

Друг рядък предмет е ритуален съд, изработен от камък, наречен от древните гърци перирантерий, съобщават от НИМ. Перирантерият е древногръцки съд, използван в езическите култове като резервоар за светена вода. Изработена е от дялан камък, мрамор и по-рядко от печена глина. Откриван е в различни светилища. Предметът е първият подобен, излязъл под вода по нашето Черноморие, изключително рядък е и на сушата посочват от музея.

Проектът е свързан с провеждането и на геофизични изследвания между устието на река Камчия и нос Палеца, водени от инж. Кирил Велковски, сътрудник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА). Използвайки странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот са локализирани границите на привидно изчезнал тайнствен остров в близост до самото устие на реката. От получените данни може да се заключи, че е възможно в миналото рифът да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал, казват от НИМ.

По думите им този остров е отбелязан върху множество западноевропейски карти в периода 1452 г. – 1750 г. „В голяма част от картите в този период впечатление правят изображенията на острови, които днес не съществуват или са с по-малки площи от картираните тогава“, пишат от НИМ. Островът представлява риф с леко издължена форма в посока север-юг, с ширина приблизително 520 м и дължина 870 метра.

Научни консултанти на изследванията са д-р Драгомир Гърбов (Федерално министерство на климатичните промени, околната среда, енергията и водите Камбера, Австралия) и доц. д-р Крум Бъчваров (университет „Кънектикът“, департамент „Антропология“). В екипа участват още Тодор Димитров – водолаз и фотограф на НИМ, инж. Тотьо Ангелов - картограф и геодезист, Тенчо Тенев – управител на Общинския водолазен център в Созопол, Радостин Пенев (ЦПА), професионални водолази и приятели на музея.