Христо Панчугов пред novini.bg: Разочароващо е, че подобни хора като Радостин Василев продължават да бъдат легитимирани в политиката

Какви ще са последствията от поредния политически скандал и огласяването на записа от НК на ПП ДБ от депутата Радостин Василев? Има ли надежда за край на влошената политическа ситуация у нас? Преминати ли бяха границите на принципност, идейност и ценности в политиката? Разговарям с политолога Христо Панчугов. Той е асистент в департамента по политически науки на НБУ. Преди това е бил зам.-главен секретар на СДС и е активен участник в опитите за обединение на десницата преди РБ.

За хората е много разочароващо, че личност като Радостин Василев беше припозната като своя от онези, които влязоха в политиката с претенции за нов морал. Два пъти му беше даден шанс, въпреки неговото предишно предателство и сигналите за противоречивото му обществено поведение. Разочароващо е, че подобни хора като Радостин Василев продължават да бъдат легитимирани.

Българското общество има нужда от някой, който осъзнава цената, която трябва да бъде платена. Да си спомним една от най-знаменитите политически речи за всички времена, произнесена от Уинстън Чърчил!/бел.ред. речта е произнесена през 1940 година и знаменателната фраза в нея е „Нямам друго какво да предложа, освен кръв, изнурителен труд, сълзи и пот“/. Имаме нужда от човек, който има ясен политически план.

Това въртене в такъв омагьосан кръг за мен е напълно неразбираемо.
Надежда има, но колко време ще отнеме нейната реализация, ми е много трудно да прогнозирам.
Ситуацията през последните две години доведе до разпад на някои структури, които съществуват отдавна в обществото ни. Лошото е, че към момента няма структура, която да успее да покаже как изглежда промяната и новият тип на правене на политика. Разпадът сам по себе си вече не е лоша новина, имайки предвид колко дълго българското общество не виждаше перспектива. Този процес ще е много по-дълъг, отколкото би могъл да е. Очевидно липсва политическо лидерство, което да намери онази формула, с която ще стартира оздравяването на обществото ни. Като всичко останало у нас, всичко ще протече с много болка и мъка.
Има шанс да се състави редовно правителство, но формулата, която беше намерена, отново е израз на отчаяние, а не е работеща.

Това, което ние наблюдаваме е още по-лошо от компромис, защото показва една несигурност между двете политически формации. Идеята за ротационно председателство и факта, че ново председателство минава през оставка на старото и гласуване на нов състав, са огромен потенциал за шантажи и манипулации не само през първите 9, но и през следващите 9 месеца. Това е и огромна нестабилност за партиите.
Дори да се състави правителство, то ще се изправи пред огромно предизвикателство не само по отношение на политиките, които има да реализира, но и ще трябва постоянно да убеждава българските граждани и своите привърженици в необходимостта да продължи да съществува.
Това изисква много активен процес на управление и силно политическо лидерство.
Мисля, че ще има отдръпване на избиратели след всичко показано от политиците ни досега на терена. Голяма част от недоверието у хората към политиката, идва от подозрението, че всички обсъждани реформи в обществените области ще бъдат бламирани. Ако не бъдат разсеяни тези съмнения и не се намери механизъм, чрез който да се покаже, че реформите ще бъдат доведени до успешен резултат. Ако не стане, ще настъпи пълна катастрофа на политиците и политическите реформи.