Как влияе рок музиката на човешката психика?

* Tasha R. Howe, Christopher L. Aberson, Howard S. Friedman, Sarah E. Murphy, Esperanza Alcazar, Edwin J. Vazquez & Rebekah Becker (2015) Three Decades Later: The Life Experiences and Mid-Life Functioning of 1980s Heavy Metal Groupies, Musicians, and Fans, Self and Identity.

** North, A. C., & Hargreaves, D. J. (2007). Lifestyle correlates of musical preference: 1. Relationships, living arrangements, beliefs, and crime. Psychology of Music.

Източник: The Social Psychology Of Heavy Metal & Rock Music: Research On Metalheads: https://cognitiontoday.com/the-social-psychology-of-heavy-metal-rock-music-research-on-metalheads

Личностни черти на феновете на метъла и рока

Може ли рокът да бъде опасен?

Психология на привържениците на хеви метъла

Хеви метълът и рокът помагат да регулираме емоциите си

Изследване върху 414 британски студенти посочва, че онези от тях, които слушат рок, са отворени към нови преживявания, искат да бъдат различни и често се бунтуват срещу системата.

Лишено от научни доказателства е и твърдението, че между биполярните разстройства и хеви метъла има връзка.

По-долу ще ви запознаем с няколко изследвания от областта на социалната психология, които хвърлят повече светлина върху личността и поведението на рокаджиите.

Питали ли сте се някога какво кара феновете на рок музиката и хеви метъла да се държат по начина, по който го правят? Защо са толкова експресивни, защо свиват ръце в юмруци, докато слушат любимото си парче, или защо правят онзи така типичен за тях жест с пръстите, символизиращ рогата на дявола \m/ ? Какво се случва в главите им, как им въздейства музиката?

Все пак рокът и тежката музика далеч не са панацея за всяка болка, а някои изследвания върху животни дори доказват, че са и опасни. По време на експеримент с лабораторни мишки, учените забелязват, че тези от тях, на които се пуска хард рок, се убиват една друга, за разлика от онези, на които се пуска класическа музика.

Като всеки друг стил, и този има силата да обединява хората и да ги кара да се чувстват „на една вълна“. Битува схващането, че хеви метълът, а понякога и рокът, е музика на дявола и не предизвиква нищо друго освен негативни емоции като агресия, например. Надлъжно проучване, проведено от Кристофър Абърсън, Сара Мърфи и екип, обаче сочи, че не е съвсем така. Според него поколението, закърмено с рока на 80-те и 90-те години, води здравословен и пълноценен начин на живот.* То е адаптивно и умее да се предпазва от негативните преживявания в живота. Специалистите смятат, че принадлежността към гранична общност (която се откроява от масата) помага на подрастващите да формират своята идентичност.

Музиката като част от терапията за справяне с травма отдавна е доказала своята ефективност. Без значение кой стил харесвате, тя ще ви помогне да регулирате емоциите си и да прогоните мислите за самоубийство (ако имате такива). Колкото по-неприемлива е музиката (death metal, doom metal), толкова по-силно е усещането за приобщеност и взаимна подкрепа вътре в групата. Ако човек преминава през тежък период (самонаранява се или е жертва на тормоз), най-тежко звучащите метъл парчета могат да донесат облекчение.

Не по-малко интересна е връзката между тежката музика и романтичните взаимоотношения на хората, които я харесват. Проучване разкрива, че феновете на метъла по-рядко изневеряват на своите избраници**. Оказва се, че, освен предани във връзките си, те не обичат да сменят често сексуалните си партньори. 93,5% от тях са имали под пет партньора в рамките на 5 години.

Прави ли агресивното звучене на рок музиката човека по-жесток?
Екип от австралийския университет Macquarie провежда изследване с цел да оцени степента на чувствителност на хората към агресивно звучене и сцени на насилие във видеоклипове. Учените установяват, че тежката музика може наистина да притъпи чувствителността на слушателя в зависимост от това дали я харесва или не. Ако не му допада, той е склонен да реагира по-остро на негативната информация, която парчето му изпраща (насилие, ожесточеност). При феновете на рока и хеви метъла подобна склонност не се наблюдава. Според учените причините са следните: харесват музиката; изложени са на нейното въздействие отдавна; възприемат я като положително преживяване.

Разбира се, нашият мозък е устроен по-различно и има свои задръжки, които не ни позволяват да изпадаме в крайности дори когато изпитваме наистина неприятни емоции. Ако обаче човек страда от психично нарушение, афективно или психотично разстройство, реакциите му също биха могли да бъдат неприемливи. Интерпретацията на експертите за крайния резултат от експеримента с мишките е, че те не успяват да обработят правилно метъл музиката и я възприемат погрешно като стресор и заплаха.

Смята се, че гневните и агресивни хора изпитват по-силни положителни емоции благодарение на възбудата при слушане на тежка музика, която съответства на моментното физиологично състояние на човека. Симбиозата между гняв/ агресия и възбуда всъщност му помага да овладее негативните си чувства. С други думи, хеви метълът не само че не предизвиква агресия, той е чудесно средство за справяне с нея.

Сплотеността на хеви метъл феновете вероятно се дължи на факта, че тяхната общност е малка. В еволюционната биология се наблюдава подобен феномен, известен като негативна честотно-зависима селекция. Това означава, че метълът като музикален жанр има висока стойност, защото се харесва от относително малко хора в световен мащаб. Колкото по-рядко се среща едно явление, толкова по-ценно е то за околните. Бихме могли да сравним метъла с поп музиката, която е значително по-популярна и съответно с по-ниска стойност за нейните фенове.

Със сигурност изглежда нелогично, след като метълът и рок музиката са олицетворение на бунтарството и неподчинението. Всъщност рок феновете нарушават само правила, които са им наложени без тяхното съгласие. Правилата в романтичните отношения се договарят негласно между двете страни.

Френско изследване върху връзката между психичното здраве и метъл музиката разкрива, че случаите на фенове, които страдат от депресия, тревожност или са правили опит за самоубийство, не са повече, отколкото сред феновете на други музикални жанрове. Вероятно причината се крие именно в емоционалната регулация, за която хеви метълът спомага. Казано другояче, привържениците на тежката музика не са емоционално нестабилни, както повечето смятат. Изключение правят тийнейджърите, които слушат основно готик. Има доказателства, че те са по-склонни да се самонараняват или да направят опит за самоубийство.