„Вярвам, че бъдещето на всички страни от Западните Балкани е в ЕС и мисля, че Черна гора със сигурност може да бъде първата, която ще влезе“, каза Милатович, имайки предвид съседните Сърбия, Република Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания.
"Тези три неща - значителен икономически спад, организирана престъпност и корупция и наистина много бавна европейска интеграция, са символите на режима на Джуканович," каза той.
Ангажиментът на новоизбрания президент за членство в ЕС изглежда опровергава широко разпространените обвинения от страна на прозападни групи в Черна гора и в Сърбия, че той е марионетка на проруското ръководство в Белград.
Въпреки че президентът има до голяма степен церемониална функция в Черна гора, той влияе върху политическите тенденции в страната.
Джуканович призна поражението. Официалните резултати се очакват по-късно тази седмица.
Днес ЕС поздрави Милатович за избирането му и заяви, че „очаква с нетърпение да работи с всички политически заинтересовани страни, за да помогне на Черна гора да остане твърдо на стратегическия път на ЕС“.
Милатович каза, че ключовите причини за поражението на Джуканович са дългото време, през което той бе на власт, заедно с обвиненията за ширеща се корупция по време на неговото управление.
Милатович каза, че ще се опита да подобри отношенията със Сърбия, както и с други съседни балкански държави.
Милатович, говорейки на английски, каза, че неговият предшественик "наистина е символ на режим, който управлява страната, използвайки организираната престъпност и корупцията".
Политически новак, подкрепен от управляващото мнозинство в Черна гора, което включваше просръбски и проруски групи, Милатович спечели около 60 процента от гласовете, според независими социолози.
Колкото до отношенията с Русия, Милатович припомни, че "Черна гора твърдо, на 100 процента, следва външната политика на ЕС и това ще продължи да е така".
„Един от ключовите външнополитически приоритети за Черна гора, както и за мен като нов президент на страната, ще бъде да ускоря присъединяването на страната към ЕС, така че Черна гора да стане следващият член на ЕС през следващите пет години от моя мандат“, каза Милатович.
„Ето защо обичаме да казваме, че победихме един от последните диктатори в Европа“, каза Милатович. „Ето защо аз наистина вярвам, че победата вчера в тази малка балканска държава е и голяма европейска победа, победа на европейските ценности“.
„Така че пълноценната политика на ЕС е тази, която Черна гора трябва да следва в бъдеще и е особено важна сега, когато става въпрос за руската агресия срещу Украйна“, каза той. „Няма никой в Европа, и в Черна гора очевидно, който може да подкрепи нахлуването на една страна в друга суверенна държава".
Новоизбраният президент на Черна гора Яков Милатович (на снимката) обеща да ускори кандидатурата на малката страна за членство в Европейския съюз и да се придържа към политическата линия на ЕС спрямо Русия заради нейното нахлуване в Украйна. В същото време Милатович казва, че ще се застъпва за по-силни връзки със Сърбия и други балкански съседи, предаде АП, цитирана от БТА.
Милатович, 36-годишен икономически експерт, завършил образованието си на Запад, спечели втория тур на президентските избори в Черна гора в неделя, побеждавайки прозападния действащ президент Мило Джуканович, който е на власт повече от три десетилетия в малката страна членка на НАТО.
Отношенията между Сърбия и Черна гора се влошиха, откакто Джуканович извади страната от съюза ѝ със Сърбия през 2006 г., а по-късно я присъедини към НАТО през 2017 г. По време на предизборната кампания Джуканович каза, че избирателите избират между членство в ЕС или присъединяване към „сръбския свят“ - препратка към "руския свят".
По време на мандата си Джуканович често е обвиняван в корупция и в оказване на натиск върху съдебната система за пренебрегване на многобройни случаи, свързани с подкупи. Той често е отричал да е натрупал незаконно голямо състояние за себе си и семейството си.
Това беше първата загуба на Джуканович на избори, откакто влезе в политиката в бившата югославска република в началото на 90-те години. По време на десетилетията си на власт 61-годишният мъж се превърна от просръбски комунист в прозападен политик. Бил е два пъти президент на страната и седем пъти министър-председател.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)