… за която свободата изобщо не е ценност

Вчера беше годишнината от едно от най-страховитите събития в най-новата (всъщност в цялата) история на света. Тянанмън.

Страховитостта идва не само от жестокостта, но и от времевата близост на събитието до нас; и от това, че страхът още живее и заглушава. Живее и заглушава днес. Не е нещо от учебниците по история, като Испанската инквизиция, а е нещо, което изправя косите на милиони несвободни хора, живеещи под страх ДНЕС. И правещи се, че не знаят, че се е случило…

Ще цитирам един пост на Явор Божанков отпреди ден: „…докъде демокрациите можем и трябва да сътрудничим с автократични режими, без да рискуваме основите на свободните общества?“[…] „Историята показва, че всеки автократичен режим пада, след като първо се провали икономически и завърши с мизерия за собствения си народ. В Китай обаче създадохме нещо ново – комунизъм на стероиди: тотална диктатура, съчетана с пазарна икономика. Средна класа, за която свободата не е ценност“.

„Средна класа, за която свободата не е ценност…“ Ох!...

Идеята на неговия пост е, че „Зависимостта от диктатури накрая винаги струва скъпо“, говори за нас – в Европа; но ето тази част ми направи силно впечатление и исках да я използвам – частта за средната класа, за която свободата изобщо не е ценност.