Призраци на войници - магнит за извънземните край Петрич

Призраците създават висок енергиен заряд, който пък се улавя от извънземните, гласи нова теория от търсачите на чужд разум на планетата.

Призраци на войници с енергията си са истински магнит и привличат извънземните край Петрич и затова там се наблюдава най-голямата активност на НЛО не само у нас, но и на Балканите, пише Телеграф.

В по-ново време най-често контактьорът Кирил Якимов споменава за срещи с извънземни край село Ключ. Той твърди: „Виждал съм пришълците. Посещават ни периодично. Всичко започна в края на 60-те и началото на 70-те години на XX век. С различни прекъсвания продължава и до днес. Разхождах се веднъж без определена цел. Видях светлина на поляната под боровата гора. Там имаше две същества. Доста страшни на пръв поглед. Местността беше осветена, въпреки че отникъде не се виждаше източникът на тази светлина“. Той продължава с описанията: „Ръцете на извънземните са много по-дълги от човешките и почти опират земята. Имат по седем пръста на всяка ръка, еднакво дълги, около 20 сантиметра всеки. Кожата им е като направена от сребристо фолио. Ушите са дълги около 30 сантиметра и стърчат право нагоре. Главата е два пъти по-голяма от средната зa нормален човек, формата й е овална. Две от очите са разположени почти както човешките от двете страни на лицето. Между тях се намира нещо като къс хобот“.

Днес това изглежда все по-вероятно и теорията става почти господстваща, макар и без доказателство от типа на намерено тяло, но извънземен или запазен кораб от друга планета. А и нищо не пречи някои извънземни да са поробвали човеците и да са ги карали да ги смятат за богове. Но е факт, че в югозападните територии на родината ни и в близки местности на съседни страни има явления, които настина са странни и все още необяснени от науката. Напълно възможно е да има извънземни или същества от други измерения, но и да няма, а всичко да е плод на фантазия и лошо зрение. Може и някога да стане ясно.

Други хора от селото също потвърждават за странната светлина, идвала от горичката във въпросната вечер, макар никой друг да не е виждал извънземните. Якимов обаче е толкова упорит в разказите си за срещата, че накрая го обявяват за луд и никой не му вярва. Но за него телевизии у нас и в чужбина снимат филми. А документалният филм на Елдора Трайкова „Летящи чинии над село Ключ“ бе категорично отличен на престижния и много сериозен филмов фестивал в Монреал.

Най-висока активност в Петричко има около село Ключ. Смята се, че неслучайно там се появяват извънземните. Както е знайно от историята, там на 28 юли 1014 г. става кървавата битка между хората на цар Самуил и византийския император Василй Втори, известен по-късно като Българоубиец. Там са избити много българи, а уфолози и някои екстрасенси смятат, че техните души и до ден днешен не са преминали в отвъдното и създават улавяната от извънземните енергия. Затова и в котловината между планините Беласица и Огражден се наблюдава това истинско нашествие на извънземни, за които има многобройни сведения. Мнозина уфолози обаче признават, че мястото е с една от най-силните природни енергии. И поради тази причина там наистина могат да бъдат наблюдавани аномалии, които да объркват не само обикновения наблюдател, но и самите учени.

Неслучайно сравнително наблизо, макар и по на изток и север, между Банско и Разлог, се намира вече легендарното село Добърско, прочуто със старата църква „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. А както е известно, точно стенописи в нея как Христос се възнася към небето на Преображение и възприети като човек на ракета са един от поводите швейцарецът Ерих фон Деникен в средата на миналия век да издигне революционната тогава теория, че всъщност боговете в древността са били извънземни, които хората едно време дарявали със свръхспособности и въображението им ги обожествявало.

Някои изследователи обаче са склонни да вярват на Якимов, защото около село Ключ наистина се наблюдават куп странни явления, и то от поне десетилетия. Фолклористи пък твърдят, че това, което той определя като извънземни, всъщност са древни описания по нашите земи за митични същества от отвъдния или другия свят, като караконджули, таласъми, самодиви, змейове и т.н.

Трети казват, че едното не пречи на другото. Напълно възможно е това, което древните са възприемали като караконджули, самодиви и други подобни митични персонажи, да са реално появили се извънземни, които са обърквали хората в тези времена и те ги възприемали като вълшебни същества или богове. Това напълно съвпада с теорията за извънземни в древността.

Якимов твърди още: „Очите са големи колкото яйце и са с тъмен цвят. Имат трето око на челото. На краката нямат пръсти, стъпалото е едно цяло. Наблюдавах ги няколко минути. Движеха се бавно, все едно правят оглед на местността. След това съществата изчезнаха в гората, а светлината помръкна изведнъж“.