Находка от световна величина бе открита при Русокастро

Изключително ценна находка е открита при разкопки на средновековния град Русокастро край Дебелт.

При проучванията на средновековния град Русокастро е открита и медна пластина с изображение на разярен лъв, която тепърва ще се анализира и ще се представи пред публика. От целия съд с изображение на барс са събрани почти всички части.

Археолозите, проучващи средновековния град Русокастро, припомнят, че и друга голяма котка - лъвът, е символ на Царство България от времето на цар Иван Шишман. Нещо повече, изправен лъв има върху една емисия монети на този български владетел, а златни висулки с изображение на трите царски лъва са открити и при разкопките на хълма Трапезица в средновековната българска столица.

Без съмнение, новооткритата находка е от световна величина. Тя е датирана от археолозите от периода между 1350-1375 година, казаха от музея. Барс е изобразен и върху щита на Калояновия пръстен, принадлежал на висш аристократ от семейството на Асеневци, но който вероятно няма нищо общо със самия цар Калоян. Този пръстен е световноизвестен и поради факта, че върху него е изобразено именно това свещено животно. Все пак, най-близко като аналог е едно изображение на барс върху оловен печат на цар Симеон Велики, от началото на десети век, което забеляза българският нумизмат Васил Мутафов, който е и част от проучвателския екип.

Днес печатът се съхранява в частна колекция в САЩ. Барсът е животно, което е легендарно и е емблема на някои от народите от Централна Азия. Той живее в най-високите планини на Средна Азия - Алтай, Хиндукуш, Хималаите, Иранското плато. Изобразен е и върху герба на съвременната Република Татарстан. Барсът е бил и държавен символ на великата Волжско-Камска България. Все пак е възможно барсът като образ да навлиза и от западните държави. Благодарение на кръстоносните походи френските, италианските и британските рицари са възприели това животно като хералдически символ. Проучванията и в трите посоки - византийска, източна и западна, продължават.

Първоначално археолозите, проучващи средновековния град, са приели, че изображението е на т.нар. леопардов лъв. Тези образи са характерни за сграфито - съдовете от Византия; подобен е открит и в царската цитадела в Царевец, във Велико Търново. Те представляват изображения на лъвове, но с петна като на леопарди. Благодарение на мнението на проф. Константин Тотев, дългогодишен консултант на археологическия екип и тесен специалист по средновековно приложно изкуство, те са ревизирали становището си в полза на барс, поясниха от музея в Бургас.

Разкопките продължават, и археолозите се надяват да открият фрагментите от този изключително ценен предмет, аналогичен на който в съвременните български земи, а и не само, не е познат. Археологическите проучвания на крепостта "Русокастро" са финансирани от община Камено и Министерството на културата, и се изпълняват от Регионалния исторически музей в Бургас.