Археолози откриха глинено гърне с богато съкровище (снимки)

6

Рано сутринта на 17 август 2018 г. в крепостта Калиакра, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в. археолози откриват малко глинено гърне, в което е трезорирано богато съкровище. То съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен и четири маниста от скъпоценни камъни и злато, съобщиха от пресцентъра на Националния исторически музей.

Всички скъпоценности са били укрити в края на 14 в., по време на някое от драматичните нападения над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тези събития е описано в една от хрониките от това време, в която е отбелязано, че през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие. През 1401 г. татарите на Актав, който е бил известен като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и др. Възможно е едно от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище. Очевидно той ги е заграбил от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарена. В същата сграда, при проучванията през 2014 – 2017 г. бяха намерени част от сребърен обков от църковна книга, катарама за колан от бял нефрит, както и колективна находка от 26 медни мангъра (малка медна монета) на Баязид І Йълдъръм (1389 -1402).

Находката е открита по време на редовни археологически разкопки, които се провеждат за петнадесета поредна година в крепостта Калиакра. През 2018 г. те се финансират от Министерството на културата на република България, Община Каварна и Националния исторически музей (НИМ). Екипът се ръководи от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. В него участват археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университети, студенти от НБУ и Шуменски университет.

Открито през 2018 г. съкровище съдържа изключително ценни монети. От направения първоначален преглед на една малка част, се констатира, че то не включва само сребърни османски монети, а и много български. Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) заемат приблизително 60% от количеството. Основно принадлежат на султан Баязид Йелдъръм (1389-1402), и малка част на неговият предшественик Мурад I (1362- 1389).

Самата сграда е построена непосредствено върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от 14 в. В един от гробовете, през 2014 г. бяха намерени три златни монети, хиперперон нумизма, от времето на Никейската династия при управлението на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254). В годините назад, през които полуострова е проучван, изследователите са имали късмет да попаднат на още две значително по-малки съкровища, чиито състав кореспондира с откритото преди дни. Първото включва 60 акчета на Баязид открити разпилени върху пода на опожарено жилище. Второто се състои от 80 акчета също от времето на Баязид и един сръбски грош, но в малката каничка, в която е укрито, има 2 чифта златни и няколко единични обици и други дребни накити.