Антируските санкции на Запада ще зависят от хода на уреждането в Украйна

Отношенията между Русия и САЩ са навлезли в най-тежкия си период след края на студената война, констатира в. "Комерсант".

САЩ спряха фактически изцяло практическото сътрудничество с Руската федерация и приеха няколко пакета от санкции срещу нея, напомня изданието. На фона на подновените бойни действия в Донбас Барак Обама заплаши Москва с по-строги санкции. Той хвърли вината за изострянето на ситуацията върху "подкрепяните от Русия сепаратисти с руска екипировка, финансиране, руска подготовка и руски войски". Нови ограничителни мерки спрямо Русия въведе и Европейският съюз, посочва медията. "Ако обаче в най-близко бъдеще се постигне съществен напредък в уреждането, това може да смекчи санкционната нагласа на Запада", допуска всекидневникът.

По данни на "Комерсант", Русия и САЩ вече от няколко дни проучват възможността американският държавен секретар Джон Кери да посети Москва. Визитата е насрочена евентуално за 4-5 февруари, но не е окончателно потвърдена. Ако страните се разберат по всички въпроси, за шефа на американската дипломация това ще е първото посещение в Москва от май 2013 г. Русия и САЩ наистина обсъждат подобно посещение, което "евентуално ще се състои по молба на американската страна", потвърди междувременно пред ТАСС руски дипломат във Вашингтон.

Ключова тема на визитата според вестника ще бъде ситуацията в Украйна. "САЩ не участват в многостранните преговори за уреждане на украинската криза още от априлската среща в Женева и с охота биха подновили активното си участие в усилията за деескалация в Донбас", добавя "Комерсант". Руските власти все така настояват, че нови санкции ще са вредни и безсмислени, посочва електронният "Взгляд" и се позовава по-специално на вицепремиера Аркадий Дворкович. Според негово изявление от 28 януари 2015 г. санкциите "изобщо не зависят" от Русия и "нямат никаква връзка" с действията на Москва. Дмитрий Песков - прессекретарят на руския президент Владимир Путин, също е убеден, че заплахата с нови санкции заради изострянето на ситуацията в Украйна представлява "с нищо необоснован "икономически шантаж", допълва "Взгляд".

"Ведомости", "Росийская газета" и "Независимая газета" коментират огласената от руски държавници възможност Русия да напусне Съвета на Европа (СЕ), след като вече замрази членството си в ПАСЕ. Русия прекратява участието си в ПАСЕ до края на годината, заяви в сряда водачът на руските делегати Алексей Пушков, след като Асамблеята реши да продължи до април т. г. санкциите срещу тях в отговор на поведението на Москва в украинската криза. ПАСЕ "фактически сама се оттегля в периферията на междупарламентарния диалог", смята Пушков, цитиран в "Росийская газета". Защото дебатите в ПАСЕ по всички въпроси, свързани с Русия, ще се превърнат занапред "в доста кухо упражнение", пояснява той. Междувременно Русия няма да остане в самоизолация - на разположение остава Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, чиято роля ще нарасне.

Ако Русия излезе от Съвета на Европа, ще бъдат замразени изцяло всички официални контакти и федерацията изцяло ще спре да участва в дейността на асамблеята, уточнява във "Ведомости" Роберт Шлегел - депутат от Държавната дума. "Всички възможни доклади от мониторинга на всякакви процеси в Русия също се замразяват. Това важи и за електоралния мониторинг. От друга страна, каквито документи и да приеме асамблеята през този период, те няма да имат нищо общо с нас", отбелязва парламентаристът. Руският правосъден министър Александър Коновалов пък заявява, че излизането на федерацията от СЕ ще значи Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) вече да няма компетенция на руска територия.

"В отношенията на Русия със Запада става все по-очевиден курсът към самоизолация", пише на първата си страница "Независимая газета". Излизането на Русия от СЕ символично би зачеркнало днешния модел на отношенията й с Европа, коментира политологът Фьодор Лукянов. По-рано имаше интеграция, опити за създаване на общо правно поле, но от този не твърде ефикасен модел вече са уморени и Русия, и Европа, обяснява той. Де факто Русия може да се изправи и пред въпроса за отмяна на мораториума върху смъртното наказание. Ако страната напусне СЕ, той може да бъде премахнат - просто вече няма да има правни пречки за това, смята Игор Лебедев, зам.-председател на Държавната дума.

С излизането от СЕ Русия фактически ще денонсира Европейската конвенция за правата на човека, прогнозира Георгий Матюшкин, пълномощникът на Москва в ЕСПЧ. "Това няма да е крачка назад - това ще е крачка към пропастта", предупреждава Михаил Федотов, оглавяващ руския президентски Съвет за развитие на гражданското общество и правата на човека. Предупреждението за възможно излизане от СЕ не е заплаха, а позиция на Русия - фактически държавата плаща, а в замяна я подлагат на политически и морален натиск. Така смята Ярослав Нилов, шеф на комисията по обществените сдружения в руския парламент. Депутатът е убеден, че в ПАСЕ вече няма плурализъм на мненията и далеч не всички европейски делегации "осъзнават докрай приноса на Русия в бюджета на организацията".

От ключово значение за бъдещото решение на Русия във връзка със СЕ ще има въпросът за Украйна, изтъква аналитикът Николай И. Петров. Москва ще вземе това решение на есен въз основа на общата политическа ситуация, прогнозира колегата му Алексей Макаркин. Според него наистина е възможно Русия да напусне СЕ, още повече че руската власт е събрала доста претенции към ЕСПЧ - най-малкото заради решенията му във връзка с "делото Юкос".