“Колкото повече пари наливаш в здравната ни система, толкова по-зле става, т.е., качеството на здравеопазването не се покачва“. Това заявипред БНР Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика.
Днес парламентът заседава извънредно, за да обсъди на второ четене Закона за бюджета на НЗОК, който предвижда повече пари за Касата за следващата година.
„По-доброто здравеопазване няма да дойде от количеството на парите, влети в системата, макар и някои заинтересовани групи да казват, че парите не достигат и само това е проблемът. Напротив - това не е проблемът на една разпробита каца, каквато е Здравната каса, и на една недостатъчно и недобре оптимизирана система, каквато е тази на здравеопазването“.
Шарков е категоричен, че едно от най-важните неща в сферата е политическата воля и дали правителството би подкрепило непопулярни реформи, които биха накърнили определени интереси. „Въпросът е дали правителството го е страх. В последните години виждаме, че всеки опит за реформа – добра или лоша, е посрещнат с гръмки протести, заплахи и съответно сътресения, които водят до оставките на ръководните лица в здравеопазването и системата остава такава, каквато е била заварена в началото“, обясни експертът.
Шарков очаква през 2019 г. опит за реформа в болничната помощ. Той подчерта, че клиничните пътеки от години не са променяни, което води до много добре финансиране на някои специалности за сметка на други: "Надявам се през 2019-а да бъде продължен опитът за реформи и да не се налага отново да си говорим за актуализация, макар че отново най-вероятно ще се очаква и догодина да се покачи бюджетът - въпросът е как и на базата на данни ли или просто на базата на това, че парите са изразходени отново неправилно".
Според него в закона са предвидени и добри неща, въпросът е обаче изпълнението. Той изказа мнение, че оптимизиране и повишаване на реимбурсацията за медикаментите, които засягат най-голяма група от населението – хипертониците, би спомогнало за това да бъде намален процентът доплащане и би помогнало за превенцията на сърдечно-съдовите заболявания. Аркади Шарков е категоричен, че вероятно след изборите ще се намери решение за групата хора, за които държавата трябва да внася здравни вноски – деца, пенсионери, държавни служители и т.н.
„Предизборно никой няма да пипне парите на тези групи, от които реално зависят изборите“, смята той. За здравно неосигурените пък въпросът е дали социалното министерство би предприело някаква стъпка.