Комисията за защита на потребителите започна проверка на всички онлайн магазини за продажба на лекарства от Турция. Тези сайтове не отговарят на законовите изисквания за търговия с лекарства, но поради високите цени у нас и хроничния дефицит у нас, хиляди българи купуват от тях. Такива продукти нямат ясен произход, не се знае как са съхранявани и често се употребяват без лекарско предписание, предава БНТ.
Търговията с лекарства от Турция кипи не само в интернет, а и по всеки панаир и десетки пазари в страната, като търговците обикалят с микробуси с написани на ръка надписи.
Комисията вече е забранила дейността на един сайт със съдействието на ГДБОП, но той е "възкръснал" с леко променвено име и отново продава турски лекарства. Зад сайта стои физическо лице. Глобите, които може да му наложи КЗП за множеството нарушения, надхвърлят 50 000 лева. Мъжът обаче е неоткриваем.
"И сме канили търговеца и сме опитвали на място да го посетим. Не е връчен актът по отношение на първия сайт, за който вие ни сезирахте", обясни пред телевизията Мария Филипова, председател на комисията. Агенцията за лекарствата пък, която следи за незаконна търговия с неразрешени медикаменти, не е отговорила на въпросите и не се знае направила ли е нещо по въпроса.
"Това, че е записана такава глоба в закона, въобще не означава, че тя е налагана. Аз поне нямам информация някога да е налагана точно тази санкция", обяснява магистър-фармацевтът Димитър Маринов, който е и председател на Българския фармацевтичен съюз.
"Това е престъпление с лекарства, което носи огромна вреда на българското общество. И в резултат виждаме и огромните процеси по дерегистрация на лекарства от България", коментира и изпълнителният директор на асоциацията за развитие на паралелната търговия с лекарства Боряна Маринкова.
Незаконната търговия с лекарства у нас не е престъпление, а административно нарушение. Фармацевтите от години искат това да се промени. Александър Симидчиев - депутат от ПП-ДБ и председател на парламентарната здравна комисия, обаче смята, че това няма да реши проблема. Той иска, вместо това, затягане на контрола при куриерските услуги.
"Може да има ангажимент пред куриерската фирма да бъде декларирано, че въпросната пратка не съдържа определени опасни за живота и здравето неща. Ако някой реши да прати такива неща, ще предостави декларация с невярно съдържание на базата, на която цялата строгост на закона може да бъде прилагана", смята Симидчиев. Такова ограничение обаче лесно може да бъде заобиколено, а и голяма част от тази търговия тече не онлайн, а директно по пазарите.