Лятото и високите температури не са проблем за сърцето. Зимата е по-голям проблем за сърдечносъдовите заболявания. Това каза началникът на отделението по кардиология в УМБАЛ "Света Анна“ д-р Рада Прокопова в интервю за "Фокус".
Високите температури се отразяват негативно върху целия организъм, а болните и по-възрастните хора страдат в по-голяма степен. Проблем при хората, страдащи от сърдечносъдови заболявания, има, когато високите температури настъпят внезапно, както е в момента.
"От едни температури от 15 градуса минахме на 35 градуса. Съчетано с висока влажност, това изтощава организма, защото влагата заедно с високата температура ,се оказва по-труднопоносима за организма. Хората със сърдечносъдови заболявания пият лекарства, които разширяват съдовете и кръвното налягане пада. Хипотонията може да се окаже много сериозен рисков фактор“, обясни специалистът.
Затова когато е топло и има висока влажност, дозите на тези лекарства трябва да се намалят, допълни тя.
С възрастта хората губят хомеостазата си – възможността за преодоляване на крайни състояния от каквото и да е естество. "При тях се наблюдава не разширяване на съдовете, а обратното – екстремно стесняване, което води до хипертонични кризи“, обясни д-р Прокопова.
Много важно е в летните дни приемът на вода да е минимум 2 литра дневно. Охлаждащ и хидратиращ ефект има и неподсоленият айран, но не и соковете и алкохолът, който допълнително дехидратира организма.
"Колкото повече течности пием, толкова по-бързо циркулира течността през бъбреците и толкова по-добре успяваме да се нагодим към моментното състояние – дали са високи температури, или ниски, няма никакво значение. По този начин съдовете успяват да си набавят необходимото количество течност в тях“, обясни д-р Прокопова.
Първите сигнали за дехидратация на организма са чувството за отмалялост, главоболие, виене на свят. В краен случай може да се стигне до висока температура и припадък, който при възрастните хора може да се превърне в инсулт. "Дехидратацията в една част от случаите може да доведе до екстремно стеснение на съдовете, включително и на мозъка, и до обезкървяването му, а в друга част може да доведе до екстремно ниско кръвно налягане, което води до същото. Пътищата са много, но ефектът е един и същ – обезкървяване на мозъка и риск от инсулт“, допълни д-р Рада Прокопова.