"Чудото от Родопите": как да отглеждаме мурсалски чай?

  • 06 юни 2024 13:18

  • 1201
  • 0
"Чудото от Родопите": как да отглеждаме мурсалски чай?
© YouTube

Мурсалският чай (Sideritis scardica) е билка, отдавна използвана от родопчани, прочути със своето дълголетие и жизнеспособност. Освен тонизиращо, той има и укрепващо, антианемично, антимикробно и противовъзпалително действие. Намалява кръвното налягане и съответно понижава риска от сърдечен инфаркт и инсулт.

Предотвратява развитието на ракови клетки, предпазва развитието на атеросклерозата. Доказано е, че е антиоксидант, тоест пречиства организма. Съдържа желязо, мед, кобалт, цинк, калий, магнезий, натрий и др. Голямо е количеството флавониди, които са основните активни вещества с противомикробно и антиоксидантно въздействие. Има още танини и етерични масла.

Лекарите го препоръчват за лечение на дихателната система - кашлици, бронхити и на отделителната система. Особено добре лекува пикочно-проводните канали и простатитите, чернодробни и бъбречни заболявания. Напоследък мурсалския чай е известен като "българската виагра". Самият чай е с много силен специфичен аромат. Приготвен има сладникав вкус и леки нотки на мента.

Най-лечебните билки в България

Как да си приготвим мурсалски чай ?

Едно стръкче от чая се поставя в 250 ml прясна вода. Загрява се до кипене. След това се оставя да ври 5 минути до появата на златист цвят. Прецежда се и се пие подсладен, най-добре с чист пчелен мед. Най-добър ефект се получава при еднократно използване на стръкчетата.

Морфология и биология.

Многогодишно тревисто бяло влакнесто растение. Стъблата са високи 15 – 40 cm, разклонени или неразклонени, в основата вдървенели. Листата са срещуположни, сивовлакнести. Цветните прешлени - многоцветни, сближени в гъсто класовидно съцветие. Средните присъцветни листа са дълги 12 – 20 mm, по-дълги от цветовете. Чашката е тръбестозвънчевидна. Венчето е лимоненожълто, покрито с жлези. Плодовете са яйцевидни орехчета. Цв. VI – VIII, пл. VIII−IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Местообитания в природата.

Расте по открити, сухи, каменисти места на варовит терен върху плитки и ерозирани хумусно-карбонатни почви. Среща се в границите на субалпийския и алпийския пояс заедно с високопланински, предимно скални, растения. Популациите на вида са с численост не повече от 2000 индивида.

Разпространение в България. Славянка, Пирин (Ю.), Pодопи; от 1000 до 2200 m. н. в.

Общо разпространение. Централната част на Балкански полуостров (Албания, България, Гърция, Р Македония).

Използваема част.

 Използват се стръковете (Herba Sideritis)

Природозащитен статут.

Застрашен. Балкански ендемит. Включен в Червената книга на България. Видът е под специален режим на опазване и ползване съгласно Закона за лечебните растения.

Събирането му от естествените находища е забранено!!!

НС отмени патентния данък за бране на билки, горски плодове, гъби и трюфели

Отглеждане на Мурсалски чай

(www.gradinata.bg)

Мурсалския чай не е температуро-чувствителен и понася амплитуди от -20°C до 40°C. Въпреки това, при безснежни зими, може да измръзне. Културата се характеризира с висока сухоустойчивост, но напояването по време на поникването му оказва благоприятно въздействие. Развива се най-добре на огрявани от слънцето места без засенчване. Видът не е чувствителен към почвата. В естествените му местообитания се среща предимно на хумусно-карбонатни почви.

Установено е, че видът може да се отглежда 6-7 години на едно и също място без това да доведе до намаляване на количествените и качествени показатели. Най-благоприятни предшественици за мурсалския чай са културите, които оставят почвата рохкава и чиста от плевели. Такива са окопните и зимните житни култури. Подготовката на площите за засаждане трябва да започне още предшестващата година - изораване и основното торене.

След поникването, растенията се развиват много бавно, затова в началните фази се изискват големи грижи за посевите, поради което е препоръчително пиринският чай да се отглежда чрез предварително производство на разсад. Разсад може да се отглежда в култивационни съоръжения (февруари-март) или на открити лехи (октомври-ноември или март). Семената се засяват редово на дълбочина 2 см при междуредово разстояние 10 см, след което се покриват със наситнен, добре разложен оборски тор. Необходимо е разсадът да се окопава, плеви и напоява редовно.

Продават се както семена, така и разсад от мурсалски чай. Засаждането на постоянно място се извършва на предварително оформени бразди (50 см между браздите и 50 см вътре в реда), като след това растенията задължително се поливат.

По време на вегетацията се извършват няколко окопавания и няколко поливки. През есента почвата се наторява с оборски тор и се преорава. За успешно презимуване растенията се загърлят. През пролетта почвата се отхвърля от редовете към средата на междуредията. Мурсалския чай е имунен към гъбни болести.

Към прибиране на надземната част се пристъпва в началото на цъфтежа. Установено е, че през този период тя е най-богата на етерични масла. Стъблата се изрязват на 20 см от върха механизирано или със сърп. След жътвата растенията продължават развитието си до септември, когато се пристъпва към втора жътва. Първото прибиране се извършва в края на май - началото на юни, а второто - началото на септември.

Реколтираните надземни части се разстилат на тънък слой и се сушат на сянка в сухи и проветриви помещения. Изсушаването може да стане и в сушилни камери при температура 40-50°C.

Последвайте канала на

Теодора Павлова
1201 0

Свързани новини

Коментари 0

Добави коментар

Добави коментар

Водещи новини