В днешния епизод на „Код здраве” обръщаме внимание на едно състояние, което с право може да се определи като стресовия синдром на 21 век. Въпреки че ендокринолозите не го квалифицират като истиска болест, все повече хора усещат последиците от него.
Част от тях са: умора „без причина“; трудно ставане сутрин и нужда от дълъг период за разсънване; невъзможност за функциониране без кафе или кола, а защо не и двете; отпадналост, съчетана с напрежение; необяснима и неконтролируема нужда от сладки и солени храни; липса на сексуално желание; апатия. Всяко от изброените състояния са типични за Синдрома на надбъбречната умора, за която днес водещата Радина Василева разговаря с д-р Даниела Карабелова.
Надбъбречните жлези са част от ендокринната ни система и могат да бъдат оприличени като малки шапцичи върху бъбреците, добре защитени зад последните ребра. Те първи реагират на стреса, който изпитваме в ежедневието и се контролират от хипофизата. Любопитен факт е, че бъбрекът отделя над 50 от основните хормони. Част от най-важните са: стресовите адреналин, норадреналин и кортизол; алдостеронът, който регулира водното съдържание в организма; половите хормони - андрогени и естрогени, както и хормонът на младостта DHEA . Измерването на последния в слюнката често се счита за мерило за нашата метаболитна възраст. Всички тези хормони търпят изменения когато сме под стрес, като нивото им се повишава.
Тялото ни е уникална саморегулираща се система, която е способна на голяма адаптация и съответно ако сме изложени на стрес нашите надбъбречни жлези ще започнат да произвеждат в повече от всички тези хормони, за да ни помогнат да се справим. Ако преди да сме се възстановили от него възникне нов стрес, жлезите започват да секретират едно постоянно неестествено високо ниво на тези хормони. Това крие риск от висока кръвна захар, предразположеност към ракови заболявания, трайно повишаване на артериално налягане и др. Рискови състояния. Кортизолът, който е изключителен модулатор на имунитета, който обикновено се явява и като антиалерген, когато е във високи дози, понижава имунитета и хората започват да боледуват често.
И ако този сценарий продължи дълго време настъпва моментът, в който тези изключително важни хормони вече не могат да се образуват в необходимите количества и идва ред на надбъбречната умора.
Невинаги измененията в нивото на тези хормони се засича чрез кръвни изследвания. Диагностицирането може да се постигне посредством припознаване на критериите, които описахме по-горе. „Последните години се прави изследване на нивото на кортизол в слюнката, а не в кръвта. Това трябва да се случи няколко пъти през деня – до час след събуждане, преди обяд, към 15 ч. и вечерта преди лягане”, съветва д-р Карабелова.
Лекари, които се занимават с алтернативна медицина, споменават, че процесът е като валса – две стъпки напред и една назад. Резултатите няма как да са бързи, ако дълги години сме изтощавали организма си. Кеторежимът или веган храненето са противоположни. Вместо това д-р Карабелова препоръчва хранененто по Зоната на Бари Сиърс, сън по поне 7 часа в денонощието, ставане по възможност не преди 7 часа. Освен това се оказва, че витамин С е най-важният витамин за хората с надбъбречна умора. Така че, когато сме под стрес или имаме повече умствено натоварване, е важно да приемаме големи количества от него, по възможност в натурална форма. Също важни са витамините от група В и Е, от минаралите – магнезий, цинк, селен и изобщо антиоксиданти, както и ензими. Много билки и адаптогени помагат - от пчелните продукти най-голяма помощ може да се открие в лицето на пчелното млечице и на пчелния прашец. От билките - сибирски женшен и джинджифил. Физическата активност също е много важна в случая, но без прекомерно трениране и изтощаване.
С две думи – умереността е нещото, което може да ни помогне както да се излекуваме, така и да не стигаме изобщо до това състояние. Ако не искаме да последва дългия период на възстаноняване, за който повече подробности д-р Карабелова представя във видеото.
Кой е днешният ни гост накратко:
Д-р Даниела Карабелова e възпитаник на Националната Природо-математическа гимназия, завършва медицина в Медицински Университет София през 2000 г. В продължение на 13 години работи като Общо-практикуващ лекар. Преминава редица курсове и допълнителни обучения - курс по терапия с цветните есенции на д-р Бах, двугодишно обучение по „Клинична хомеопатия” към ЦОРХ – България, курсове по ароматерапия, включително сертификационен курс по Безопасност на етеричните масла към Tisserand Institute, както и редица курсове към Международната Су Джок Академия. През 2010 г. придобива специалност „Обща медицина”, а от 2015 г. е преподавател по Клинична хомеопатия към Европейската школа по клинична хомеопатия (ЕШКХ). Има инициации (2003 – 2014 г.) по Традиционно Рейки I, II и III степен, Теате и Каруна Рейки. Съавтор е на книгата „10 за всеки дом - хомеопатия и етерични масла”. В лечението на пациентите си се придържа към холистичния (цялостен) подход – лекува се болния човек , а не болния орган като търси причините за заболяването не само на физическо, но и на умствено-духовно и емоционално ниво. Освен хомеопатични лекарства и Бахови есенции, широко използва в практиката си пчелни продукти, етерични масла и фитопрепарати.
Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS