Код здраве: Какво да правим след зараза от Ковид-19 (Част II)

Масово в медийното пространство се представят съветите и препоръките на лекари от различни специалности по отношение на Ковид-19. В рамките на два епизода на „Код здраве” с д-р Владимир Лазаров от УМБАЛ "Света Анна" ще се опитаме да обобщим и разкажем стъпка по стъпка какво е необходимо да направи всеки от нас, който се срещне челно с Ковид-19. В част първа говорихме за това кога един пациент да потърси помощ, какви медикаменти и кога да приема в зависимост от състоянието си, какви изследвания и кога да проведе.

Във втората част д-р Лазаров разяснява какво да правим след като вече сме преминали 14-дневната карантина, защото оказва се периодът на възстановяване е доста по-продължителен от установеният по закон за изолация. Също така няма как да подминем и темата за различните видове ваксини срещу коронавируса – кога да си я поставим, безопастна ли е, има ли заболявания и състояния, за които е противопоказна и дали да я приемаме изобщо, ако вече сме с антитела.

Преди всичко след изтичането на двете седмици лечение трябва да сме в добро общо състояние, да нямаме характерната отпадналост за Ковид-19. Загубата на обоняние не винаги се възстановява в този период, тъй като има пациенти, които чак след месец-месец и половина си го възвръщат, но това не значи, че още са болни.

По отношение на изследванията, които трябва да направим, за да се установи категорично, че вече сме здрави, д-р Лазаров препоръчва да се обърне внимание на нивото на лимфоцитите, които от намаляване в началото на инфекцията след 14 дни от началото й трябва да са се повишили до умерено и близо до нормалното си количестно – показател, че имунната система до голяма степен се е преборила с вируса. CRP протеинът, който в началото на болестта е бил завишен трябва също да се изследва и да бъде в ниски стойности. Феритинът и дедимерът също са ключови. Ако всички тези кръвни показатели са в норма се счита, че успешно сме преодоляли първата част на инфекцията. Вместо PSR тест, д-р Лазаров препоръчва на се направят антигенни тестове и да се види дали има имуноглобулини от група G и няма от група М, характерни за острата фаза на инфекцията. Също така количествен тест трябва да определи нивото на тези от група G – ако са над 25 се счита, че вече имаме достатъчно антитела. При хората с ниски нива на антитела- до 10, трябва да има продължаващо лечение, поне имуностимулиращо, за да се изградят активни антитела. Ако такива не се появят до 40-тия ден се препоръчва ваксинация.

При много от пациентите, които не преминават леко през болестта, се разиграва т.нар. цитокинна буря – състояние, при което имунната ни система става твърде активна в опитите да спре размножаването на вируса. Това води до промени - лимфоцити, цитокини, маркерът интерлевкин-6 започват да се повишават с голяма скорост. Тези показатели трябва да се изследват в болнична обстановка. В тези случаи не трябва да се дават имуностимулатори, а Дексаметазон, който действа противовъзпалително, като същевременно е и имуносопресор.

„За да не се разиграе този сценарий трябва да имаме контрол на заболяваето още в първата фаза. В над 80% от случаите цитокинната буря води до полиорганна недостатъчност, обдишването е противопоказно и често изходът не е добър. Този вирус не е толкова опасен, ако хората спазват тези мерки. Ако се стигне до голям проблем в лечението, тогава неминуемо настъпват усложнения, които са много по-страшни от тези, които са при останалите вируси”, категоричен е д-р Владимир Лазаров.

По отнощение на ваксините той препоръчва всеки лекар да постъпи отговорно и да се ваксинира, както самият той вече е направил.

Към момента са известни 4 вида ваксини, 2 от тях са вече одобрени в Европейския съюз, а другите се прилагат в определени страни извън него. Първата група е на нуклеотидните ваксини – RNK и ДНК на „Пфайзер” и „Бионтек”, както и на „Модерна”. При тях се изискват две дози. „Те са революционни, защото прототипите им са създадени за лечение на рак. Съдържат информационна RNK, която се съхранява в наночастица. Тя навлиза в нашата RNK през цитоплазмата и свързвайки се с нея предава този софтуер, така че да се образуват антитела. Наночастицата е нетрайна и затова втората доза трябва да е след 20 дни”, разяснява специалистът.

По отношение на опасенията, че тези ваксини могат да изменят ДНК-то ни, или да ни причинят други заболявания, д-р Лазаров коментира по следния начин: „единствено вирусът на СПИН има един ензим, който се нарича обратна транскриптаза. Той влиза в ДНК-то и може да промени генома. RNK вирусите нямат такава обратна транскриптаза и съответно не могат да променят ДНК-то ни, да бъдем чипирани или нещо да се случи след 5 години. Единственият недостатък тук е транспортирането при екстремно ниски градуси на ваксините”.

Вторият вид ваксини са тези на „Астра Зенека” и „Спутник 5”, които са вектор вирусни. Те не съдържат вирусен антиген, а имат вектор, който е насочващ, заедно с вируса. Той навлиза в клетките, инструктира ги да произвеждат антигена на вируса, което предизвиква силен имунен отговор, включващ антитела, В и Т клетки. Една-две дози са достатъчни.

Третата група е тази на целите вирусни ваксини. Те не могат да заразят клетките, но предизвикват имунен отговор. Към момента все още не се разработват ваксини срещу коронавируса с жив щам. Именно тези от третата група са в основата на много от съществуващите към момента ваксини – тези срещу морбили, сезонен грип, хепатит А, както и БЦЖ ваксината.

Четвъртата група са с протеинови субединици, каквито разработват „Санофи” и „Новавакс”. Вместо да инжектират цял вирус, те съдържат пречистени и подбрани части от него и така не са в състояние да причинят заболяване. Основният им недостатък е, че имунният отговор може да е много слаб и да се налага реваксинация през няколко месеца.

А дали има противопоказания за поставянето на ваксина срещу коронавирус? Отговорът е и да, и не. Автоимунните заболявания са противопоказни за някои от видовете ваксини – тези, които използват леко или напълно умъртвени вируси, за да предизвикат образуването на хоморален имунитет. Алергичните състояния също трябва да се третират с особено внимание, защото някои от тях са на белтъчна основа и могат да дадат реакция при поставянето им. Другото състояние, което би могло да е противопоказно, е бременност, защото никой все още не знае категорично как би могло да реагира тялото ни. „Не казвам тези хора да се въздържат, а да изберат подходящата ваксина”, уточнява д-р Лазаров.

Пациентите с диабет или със сърдечно-съдови заболявания задължително трябва да се ваксинират и дори да са сред първите. „Вместо да питат какво ще стане след 1-2 години, ако не преживеят заболяването, този въпрос е излишен”, отбелязва специалистът от Окръжна болница.

Ако пък вече имаме антитела над 25 единици след преминаване на заболяването поставянето на ваксината трябва да се случи чак след като тяхното количество намалее.

„Ролята на Инверкментина в борбата с Ковид-19 е много голяма, защото той може да се прилага като профилактика, предизвикваща образуването на антитела. Засега по непотвърдени данни този препарат играе по-добра роля за лечението и профилактиката, отколкото Ремдесивира например. Всичките тези лекарства, които бяха лансирани и даването на много видове антибиотици, в някакъв етап може би имат ефект, но нямат профилактичен такъв, за разлика от Инвермектина”, заключва д-р Лазаров.

Повече подробности относно различните ваксини, както и каква е разликата между антиагреганти и антикоагуланти и защо вторите не трябва да бъдат прилагани в домашни условия разберете от видеото.

Кой е днешният ни гост накратко:

Д-р Владимир Лазаров е специалист по Ушно-носни-гърлени болести с близо 30-годишен опит. Професионалния си път започва в „МБАЛ – Благоевград“ през 1990 г., а 6 години по-късно специализира УНГ болести в ИСУЛ. От 2001 до 2016 г. е част от екипа Клиника „Глава и шия“ на Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология. От 2016 г д-р Лазаров става част от екипа на УМБАЛ "Света Анна". Той е един от онези лекари, които не просто са работохолици, но и са намерили своята лична формула как да „удължат“ денонощието. Поради което освен в Окръжна болница, д-р Лазаров се грижи и за много болни и в други краища на столицата.

Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS

Гардероб на водещата:

Последвайте канала на

Повече за Коронавирус

• най-ново: Вижте последните новини
• лесни стъпки: Как да се предпазим?
• просто ръководство: Какви са симптомите?