Вулканите отделят въглероден диоксид в атмосферата дълго след изригването и това може да бъде обяснение на дългите епизоди в историята на климата, съобщава БТА, позовавайки се на научно изследване, публикувано в сп. "Нейчър".
Вулканите са скрит източник на въглероден диоксид, казва Бенджамин Блак от университета в Ню Брънзуик, САЩ, вулканолог и водещ автор на изследването с международно участие. По думите му вулканите са важно парче от пъзела на историята на Земята. Обширни региони, формирани от изхвърлена магма, са свързани с четири до пет масови измирания на видовете.
При изригванията вулканите отделят големи количества газове в атмосферата, най-вече въглероден диоксид и метан, което причинява глобално затопляне и повишава киселинността в океаните. Преди 252 млн. години, в края на перма, вулканична активност в днешен Сибир води до най-голямата загуба на биоразнообразието в историята на планетата. Над 90 процента от морските видове и 70 процента от сухоземните видове изчезват. Парниковият ефект и повишената концентрация на въглероден диоксид са продължили около пет милиона години.
Промените в климата са протичали по-бавно, отколкото е очакваното според различните климато-биогеохимични модели и причината за това отдавна интригува учените. Авторите на изследването са събрали химични анализи на лава и са разработили модели, симулиращи синтеза под повърхността на Земята. Резултатите са сравени с климатичните "архиви", запазени в скалния седимент.
Дори след края на изригването земната кора и земната мантия продължават производството на въглероден диоксид, което води до затопляне.
Тези данни обаче не могат да се използват като обяснение за настоящите климатични промени, предупреждава научният екип.