Научните предизвикателства в Антарктика са във фокуса на конференция, която ще се състои на 30 октомври 2024 г., във Френския културен институт. Събитието „Научни предизвикателства в Антарктика. Опитът на българските и френските полярни експедиции“ ще ни запознае със суровия живот на този континент, а представили на различни държави ще разкажат за сътрудничеството си, предава БТА.
„Сътрудничеството е изключително важно, без него Антарктика нямаше въобще да бъде изучавана. Това е континентът с най-суровите условия. Животът е само по крайбрежието, покрай океана, въпреки че и той е доста негостоприемен“, каза пред Радио София проф. Христо Пимпирев.
Антарктика е континент по-голям от Европа. Около 10 000 души всяка година пристигат на него през лятото, когато температурата е между 0° и -20°. Зимата обаче остават само около 2000 души, които изучават континента, при температура до минус 89 градуса. При тези сурови условия сътрудничеството е от изключителна важност, посочи проф. Пимпирев и даде пример за добрата работа не само с испанските и френските изследователи, но и с всички други нации, които изучават Ледения континент.
„Французите изследват континента, когато нас ни е нямало на картата на света, ние сме били в пределите на Османската империя. Изключително съм щастлив, че имаме тези контакти с нашите френски полярни приятели. Те са изследвали както Антарктика така и Арктика и Гренландия. Това са полюсите на света, най-недостъпните места на Земята“, сподели проф. Христо Пимпирев.
Той разказа историята за френския капитан Шарко, който задоволил всичките си прищевки в Париж, решава с кораб да отиде в Антарктика. След като му омръзнало всички да го питат защо отива там, той кръстил кораба си „Pourquoi pas” (Защо не).
„Французите освен полюсите изследват и дълбините на океаните. Ние вече се включихме и сме на морската карта на света с нашия научно-изследователски кораб. Досега бяхме една вътрешноконтинентална държава. Каквото и да си говорим , Черно море е полу-езеро. Сега с кораба изследваме океана, животът е произлязал от океана. Той ще ни храни в бъдеще. Именно Антарктика и полярните ни изследвания доведоха ние да излезем от нашето полу-езеро“, посочи проф. Пимпирев.
Той добави, че предстоящото събитие във Френския културен институт е насочено към широката публика.
„Хората трябва да разберат, че това, което правим, не е да си задоволяваме научното любопитство. Това го правим за страната ни, за бъдещето. По този начин ние изследваме 1/10 част от нашата планета, прекосяваме океаните, включваме се в изследването на океаните. Една уважавана нация сме“, каза проф. Христо Пимпирев.
Той добави, че предстои експедиция, в която българските изследователи ще заведат на Антарктика първата гръцка експедиция. На българския кораб ще се качат и двама учени от Обединените арабски емирства и ще бъдат първите хора от Близкия изток, които ще стъпят на Антарктика.
България е една от уважаваните държави не само в Европа, но и в света като полярна нация, добави проф. Пимпирев. Страната ни е част от 29-те държави, наред с Япония, Китай, Русия, САЩ и всички големи европейски държави, които управляват Антарктика и взимат решенията за бъдещето на Ледения континент.