Темпът на нарастване на капацитета за производство на възобновяема енергия в Европа ще се ускори повече от два пъти през периода 2023 - 2028 г. в сравнение с предходните шест години. Към европейската енергийна система ще бъдат прибавени общо 532 гигавата зелена енергия, от която над 70 процента ще бъдат генерирани от слънцето. Други 26 процента ще бъдат произведени от вятърни генератори, повечето разположени на сушата. Това прогнозира Международната агенция по енергията (МАЕ) в най-новия си доклад, посветен на възобновяемата енергия.
Като цяло делът на електроенергията от възобновяеми източници в Европа ще продължи да се увеличава и от 41 процента през 2022 г. ще достигне 61 процента през 2028 г. Не е сигурно обаче дали този темп ще бъде достатъчен, за да отговори на заложените зелени цели на Стария континент за 2030 г., предупреждава МАЕ.
Оценката на агенцията за увеличаването на възобновяема енергия в Европа е ревизирана нагоре с 12 процента в сравнение с миналогодишните прогнози на агенцията, което отразява по-оптимистичната перспектива за производство на слънчева енергия. То продължава да бъде основна причина за разширяването на сектора като цяло, тъй като високите цени на електроенергията и по-добрата политическа подкрепа правят производството за собствени нужди по-привлекателно.
Нови фотоволтаични системи в Германия, Италия, Испания, Швеция, Обединеното кралство, Франция, Нидерландия и Белгия, където правителствата въведоха нови преференциални тарифи и данъчни облаги и разшириха съществуващите схеми за подпомагане, ще отговорят на 60 процента от новия капацитет за производство на слънчева енергия.
Перспективите на други европейски държави също са преразгледани нагоре, тъй като те продължиха да прилагат нови политики в сектора на възобновяема енергия и през 2023 г., посочват от МАЕ. Като пример за това агенцията посочва Швейцария, Словения и България, които през първите пет месеца на миналата година са въвели схеми за отстъпки, докато финансирането за съществуващи схеми за отстъпки е било увеличено в Чехия и Румъния. Букурещ също е намалил ДДС за фотоволтаични системи от 19 на 5 процента през януари, а Ирландия го е премахнала през април. Австрия прибягна до тази стъпка през октомври.
По отношение на вятърната енергия обаче МАЕ понижава прогнозата си за изграждане на нови мощности със 7 процента спрямо миналогодишния доклад. Низходящата ревизия се произтича от дългите срокове за изпълнение и опасенията относно икономическата привлекателност на бъдещите проекти, обясняват експертите.
Що се отнася до водорода, финализирането на проекти за електролизери за производството му в Швеция, Нидерландия, Испания и Германия напредва по-бавно от очакваното, което води до преразглеждане надолу на прогнозата на МАЕ за възобновяемия капацитет, предназначен за производство на водород, с повече от 50 процента.
Предизвикателствата пред Европа не са непреодолими. Правителствата могат да ги преодолеят с бързи политически действия, се препоръчва в доклада. Например, компаниите разработващи проекти за зелена енергия в Италия, Германия, Нидерлндия и България посочват дългите срокове за свързване към мрежата като проблем, докато мрежовите оператори в Гърция и Унгария спряха да приемат заявления за нови широкомащабни системи.
Също така констатациите в доклада сочат, че в световен мащаб са били добави 50 процента повече нови възобновяеми мощности през 2023 г., отколкото през 2022 г., достигайки 510 гигавата.
Най-големият ръст на зелената енергия се наблюдавал в Китай, който пусна в експлоатация толкова слънчеви фотоволтаици през 2023 г., колкото целият свят през 2022 г. Увеличението на капацитета за възобновяема енергия в Европа, Съединените щати и Бразилия също достигна рекордни стойности.
През следващите 5 години се очаква още по-бърз растеж. Като ключов проблем се изтъква липсата на финансиране за нововъзникващите и развиващите се икономики.