Американското правителство е готово да разговаря с Русия без условия за бъдеща рамка за контрол на ядрените оръжия, макар и да предприема контрамерки в отговор на решението на Кремъл да прекрати действието на последния договор за контрол на ядрените оръжия между двете страни, каза днес съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан, цитиран от БТА.
През февруари руският президент Владимир Путин обяви, че замразява участието на Русия в процедурите, предвидени от договора за Нов СТАРТ за инспекции на ядрените бойни глави и ракети - ход, който дойде в момент, когато напрежението между двете страни се изостри след руската инвазия в Украйна. Москва обаче заяви, че ще продължи да спазва ограниченията на договора за ядрените оръжия.
Съливан каза по време на годишната среща на Асоциацията за контрол на въоръженията, че САЩ се ангажират да спазват договора, ако Русия също го направи, и че Вашингтон иска да започне диалог за нова рамка за управление на ядрените рискове, след като договорът изтече през февруари 2026 г.
"Не е в интерес на нито една от нашите страни да пристъпим към започване на съперничество в стратегическите ядрени сили", каза Съливан и добави: "Вместо да чакаме да разрешим всички наши двустранни различия, САЩ са готови да ангажират Русия още сега за управление на ядрените рискове и за разработване на споразумение за след 2026 г."
САЩ са готови да се придържат към ограниченията на бойните глави до края на срока договора. Уточняването на подробностите относно рамката за периода след 2026 г. ще бъде усложнено от напрежението между САЩ и Русия и нарастващата ядрена мощ на Китай, посочва АП.
Според ежегодно проучване на Федерацията на американските учени Китай вече разполага с около 410 ядрени бойни глави. През ноември Пентагонът изчисли, че броят на бойните глави на Китай може да нарасне до 1000 до края на десетилетието и до 1500 до около 2035 г.Размерът на китайския арсенал и това дали Пекин е готов да започне диалог по същество ще повлияят на бъдещата позиция на силите на САЩ и на способността на Вашингтон да постигне каквото и да е споразумение с руснаците, заявиха представители на американското правителство.
Американско-китайските отношения са обтегнати във връзка със свалянето на китайски шпионски балон тази година, който пресече континенталната част на САЩ, възникналото напрежение относно статута на самоуправляващия се остров Тайван, който Китай обявява за своя територия, както и от американския контрол върху износа, насочен към ограничаване на достъпа на Китай до модерно полупроводниково оборудване и други въпроси.
Съливан каза, че е имал откровен обмен на мнения с най-високопоставения китайски дипломат Ван И относно контрола върху въоръженията, когато двамата са се срещнали във Виена миналия месец за задълбочени разговори относно американско-китайските отношения, и че американското правителство е показало ясно на Пекин, че е "готово да говори, когато и вие сте готови да говорите".
"Казано с прости думи, все още не сме видели готовност от страна на Китай да отдели стратегическата стабилност от по-широките въпроси в отношенията", каза Съливан.
"САЩ не изпитват нужда да увеличават ядрените си сили, за да надхвърлят общия брой сили на нашите съперници, с цел да ги възпираме успешно", допълни съветникът.
Натискът на Белия дом върху Москва по отношение на контрола на ядрените оръжия идва ден, след като администрацията обяви нови стъпки в отговор на замразяването на участието на Русия в договора.
Държавният департамент заяви, че вече няма да уведомява Русия за актуализации на състоянието или местоположението на "подлежащи на контрол по договора обекти" като ракети и пускови установки, ще отнеме американските визи, издадени на руски инспектори по договора и членове на екипажи на самолети, и ще прекрати предоставянето на телеметрична информация за тестови изстрелвания на междуконтинентални балистични ракети и балистични ракети, изстрелвани от подводници.
Остава неясно дали Кремъл би желал да се ангажира с Вашингтон по този въпрос в момент, когато отношенията между САЩ и Русия са в най-ниската си точка от края на Студената война насам. Съливан отбеляза, че през годините Съветският съюз, а впоследствие и Русия, са натрупали опит в отделянето на управлението на ядрените рискове от други въпроси, дори когато отношенията със САЩ са били обтегнати.
"Не мога да предвидя какво точно ще направи Владимир Путин", каза Съливан и добави: "Предишният опит обаче показва, че нашите две страни са способни да участват в този вид дискусии по начин, който служи на съответните ни национални интереси и на общите ни интереси."
По-рано тази година САЩ и Русия спряха да обменят два пъти годишно данни за ядрените оръжия, изисквани от договора.
Договорът Нов СТАРТ, който тогавашните президенти на двете страни - Барак Обама и Дмитрий Медведев подписаха през 2010 г., ограничава всяка от държавите да не разполага повече от 1550 ядрени бойни глави и 700 ракети и бомбардировачи и предвижда инспекции на място за проверка на спазването му.
От 2020 г. инспекциите не се провеждат заради пандемията COVID-19.
Обсъжданията за възобновяването им трябваше да се проведат през ноември 2022 г., но Русия внезапно ги отмени, позовавайки се на подкрепата на САЩ за Украйна.