Най-дългата война на Америка наближава кръстопът. Изборите, които стоят пред президента на САЩ Джо Байдън в Афганистан, се свеждат до следното: да изтегли всички войски до май, както обеща неговият предшественик, и да поеме риска от възраждане на екстремистките опасности или да запази военното присъствие и евентуално да удължи войната с надеждата да накара талибаните да сключат мир с едно слабо и разединено правителство, съобщава БТА.
Вторият вариант може би е най-вероятен, но служители казват, че още не е взето решение. Афганистан е един от въпросите, които изискват по-твърди и по-спешни решения от новото управление в САЩ. Американската общественост е уморена от почти 20-годишната война, но ако се извърши изтегляне сега, това може да бъде възприето като даване на твърде значителни лостове за влияние на талибаните и като пренебрегване на жертвите, направени от американските и коалиционните войски и цивилните афганистанци.
Байдън не е коментирал подробно темата за Афганистан, откакто встъпи в длъжност, но има дълъг опит с войната. През 2009 г., когато беше вицепрезидент, той загуби вътрешен дебат в правителството в решаващ момент от войната; той настояваше за намаляване на военния ангажимент на САЩ и съсредоточаване главно върху борбата с екстремистките групировки, но президентът Барак Обама вместо това реши значително да увеличи числеността на войските до 100 000.
Стратегията на Обама не успя да накара талибаните да се стремят към мир, а до момента, в който Доналд Тръмп влезе в Белия дом през януари 2017 г., Обама беше намалил общата численост на войските до около 8500. Тръмп увеличи бройката с няколко хиляди по-късно същата година, а след като правителството му постигна условно мирно споразумение с талибаните през февруари 2020 г., той започна изтегляне, вкючително намаляване през януари 2021 г. до сегашната обща численост от 2500.
Байдън каза по време на кампанията през 2020 г., че може да остави сили за броба с тероризма в Афганистан, но също така възнамерява да "приключи войната по отговорен начин", за да гарантира, че силите на САЩ повече няма да се налага да се връщат.
"Смятам да доведа у дома американските бойни сили от Афганистан през първия си мандат", написа той миналото лято, отговаряйки на писмени въпроси на Съвета за външни отношения, въпреки че мисията на САЩ там още преди няколко години се преориентира от бойна към съветническа за афганстанските сили за сигурност. "Всякакво остатъчно военно присъствие на САЩ в Афганистан би се съсредоточило само върху операции за борба с тероризма."
Американското правителство казва, че проучва т.нар. сделка от Доха от 2020 г., при която талибаните се съгласиха, освен всичко друго, да спрат да нападат американските и коалиционните сили и да започнат мирни преговори с правителството в Кабул в замяна на пълно изтегляне на чуждестранните войски до 1 май 2021 г.
Висши американски служители от месеци настояват, че талибаните не изпълняват ангажиментите си от Доха, а въпреки че извършваният от правителството преглед продължава, има значителни доводи в подкрепа на удължаване на военното присъствие след 1 май.
Американските съюзници в НАТО не оспорват оплакването на САЩ, че талибаните не изпълняват поетите в Доха ангажименти, нито призовават за ранно изтегляне на войските. Някои, изглежда, се готвят за решение на САЩ за оставане след 1 май.
Самият краен срок, до който остават едва два месеца, е фактор, тъй като скоро ще бъде твърде късно, за да бъдат изтеглени всички 10 000 военни на САЩ и НАТО по организиран начин до 1 май. Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин каза по-миналата седмица, че е уверил американските съюзници и партньори в Афганистан, че няма да има "прибързано" изтегляне и че Вашингтон е съсредоточен върху дипломацията.
"Очевидно насилието е твърде голямо в момента и е необходим повече напредък във водените от афганистанците преговори, затова призовавам всички страни да изберат пътя към мира", каза той пред репортери. Друг намек за това какво мисли правителството може да са нееднократните му заявления, че прави преглед на "спазването" на споразумението от Доха, което предполага, че е възможно правителството в крайна сметка да заяви, че неспазването от страна на талибаните прави крайния срок на 1 май невалиден или поне подвижен.
Това беше основният довод, представен на 3 февруари в доклад на разпоредената от Конгреса проучвателна група за Афганистан, сред чиито членове бяха пенсионираният генерал от морската пехота и бивш председател на Съвета на началник щабовете на американската армия Джоузеф Дънфорд, който по-рано командваше силите на САЩ в Афганистан. Докладът призова за незабавни дипломатически усилия за удължаване на изтичащия на 1 май краен срок за изтегляне.
"Проучвателната група смята, че по-нататъшното изтегляне на войските на САЩ би трябвало да зависи от показаната от талибаните готовност и възможност за ограничаване на терористичните групировки, от намаляване на насилието на талибаните срещу афганистанците и от истински напредък към компромисно политическо уреждане", се казваше в доклада. Според него евентуално пълно изтегляне на американските войски, което не е обвързано с напредък в мирните преговори, вероятно би довело до спиране на по-голямата част от финансовата помощ на САЩ за Афганистан и затваряне на американското посолство.
"Това би бил доста рискован и дори опасен подход, който може по-скоро да засили конфликта, отколкото да го уреди и да създаде заплахи, които застрашават сигурността на САЩ. Това най-вероятно би довело до нов етап в гражданската война, който не се различава особено от този, който избухна през 1990-те години и доведе до 11 септември", се казваше в доклада, имайки предвид нападенията срещу Съединените щати на 11 септември 2001 г., които накараха САЩ да навлязат в Афганистан месец по-късно.
Преподавателят от Колумбийския университет Стивън Бидъл, съветвал по-рано американски военни служители за войната, казва, че правителството на Тръмп вероятно е допуснало грешка, като е обещало пълно изтегляне до конкретна дата.
"Ако е достатъчно важно въобще да си там, въобще да харчиш пари, въобще да рискуваш животи, тогава смисълът да си там е в това да постигнеш договаряне на споразумение, а за тази цел имаш нужда от лостове за влияние", каза Бидъл. Според него това, което е останало в момента от американските лостове за влияние, зависи от военното присъствие на САЩ и изгледите за финансова помощ, след като бъде постигната мирна сделка.
"Необходимо е да използваме пестеливо нашите лостове за влияние, а това означава да не се изтегляме едностранно без сделка", добави той. "Ако наистина искаш сделка и си готов да направиш каквото е необходимо за постигането на тази цел, тогава това навярно включва да проявиш търпение след април."