Препирни със съюзниците, договорки с врага и ласкателства към избирателите: Доналд Тръмп наложи на света своята съвсем лична концепция за международните отношения, която отново ще се прояви, докато той търси успех с наближаването на президентските избори догодина. Сирийската криза е учебникарски пример, пише .
На 27 октомври американският президент обяви това, което вероятно ще остане като най-сериозната му победа на международната сцена: ликвидирането на лидера на терористичната организация "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади при американска операция в Сирия.
По времето на Тръмп "Ислямска държава" загуби териториите си в Ирак и Сирия. Това е доста сериозен резултат", казва Найл Гардинър, експерт от консервативната фондация "Херитидж", изричайки рефрен, който Тръмп със сигурност ще повтори по време на предизборната си кампания.
Смъртта на най-издирвания човек на планетата обаче дойде в края на поредица от хаотични действия.
Доналд Тръмп успя да породи недоволство у най-близките си съюзници, както в Европа, така и в американския Конгрес, като в същото време демонстрира разбирателство с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото доста демократични страни все повече намаляват контактите си. Причина за това стана зелената светлина, която бе дадена на Анкара за офанзива в Североизточна Сирия срещу кюрдските сили, съюзници на Запада в борбата срещу джихадистите.
Освен това Тръмп засили позициите на режима в Дамаск и на руските му съюзници, които са противници на САЩ.
И за капак, след като направи гръмко изявление - за втори път в рамките на по-малко от година, че всички американски войници в Сирия ще бъдат изтеглени, президентът трябваше с риск да намали доверието в себе си да се откаже от решението си.
"Кризата в отношенията със САЩ е изключителна, вече никой на нищо не вярва", казва високопоставен европейски служител.
Французите са особено недоволни, както стана ясно от думите на президента Еманюел Макрон за "мозъчната смърт" на НАТО и от напрежението между него и "приятеля" му Доналд Тръмп на срещата на върха на НАТО в началото на този месец във Великобритания.
Въпреки това американският президент се възприема като миротворец.
Дипломатическите му инициативи, които понякога са нетрадиционни, най-често се озовават в задънена улица.
Въпреки основното му обещание да "сложи край на безкрайните войни" той трябваше да се откаже от изтеглянето на войниците от Сирия и от Афганистан, където сложи край на мирните преговори с талибаните, които впоследствие възобнови.
Тръмп започна процес на историческо сближаване със севернокорейския лидер Ким Чен-ун, но след провала при втората им среща през февруари в Ханой, преговорите са в мъртва точка.
Във Венецуела голямата дипломатическа и икономическа офанзива, започнала в началото на миналата година с цел сваляне на президента социалист Николас Мадуро, бе преустановена.
Планът за мир между Израел и палестинците, толкова хвален от президента, изглежда бе забравен, след като зачестиха случаите, при които САЩ заемат позиции, все по-благоприятни по отношение на Израел и все по-малко съответстващи на международния консенсус.
"Да предвидиш непредвидимото"
Противно на мнението на ястребите от собственото му обкръжение, Доналд Тръмп се показа доста отворен за диалог с иранските лидери, но напразно. А военната сдържаност след атаките в Персийския залив през юни и септември, за които бе обвинен Техеран, провокира обвинения в слабост на президента, който превърна мотото "Мир чрез сила" в своя дипломатическа доктрина.
Търговските офанзиви на Тръмп, изразяващи се в налагане на мита, включително и на съюзнически държави, доведоха засега до подриване на световната икономика без победител. След като обеща сключването на "голямо споразумение" с Китай, което щеше да се превърне в едно от основните му постижения, сега намерението му изглежда е да превърне това в тема на кампанията си за преизбиране, както през 2016 г.
"Харесва ми идеята да изчакам изборите да минат преди сключването на споразумение с Китай", каза на 3 декември Тръмп, чийто лозунг е "Америка на първо място".
Тъй като сега всичко ще бъде анализирано през призмата на изборите догодина. "Единствената му грижа е да бъде преизбран", казва европейски дипломат. Докъде ще стигне Тръмп, който бе обвинен от демократите, че е упражнил натиск върху Украйна, за да получи услуга за предизборната надпревара? Според Брайън Катулис от близкия до левицата мозъчен тръст Център за американски прогрес "с Тръмп трябва да предвиждаш непредвидимото". "Това е президент на телевизионното реалити - дори да не постига сериозни успехи, той казва обратното".
Ястребите вече оказват натиск за по-сериозен тон по отношение на Северна Корея, която обеща на САЩ "коледен подарък" от заплахи, припомняйки сериозното напрежение от началото на мандата на Тръмп.
С Иран "прозорецът се затваря" и "възможностите на президента Тръмп да прави отстъпки, които да не се харесат на министрите му и на избирателите му републиканци, ще намаляват с наближаването на изборите", прогнозира друг европейски дипломат.
Има опасност международните отношения да бъдат преустановени до оповестяването на резултата от изборите, казва Найл Гардинър, който е пламенен поддръжник на президента и според когото "би било грешка чуждестранните лидери да разчитат на факта, че той вече няма да е на власт след една година".
Каквото и да се случи, Тръмп ще има възможност още веднъж да разтърси световния елит при домакинството си в Камп Дейвид на следващата среща на лидерите от Г-7. Или на Г-8? Той не скри желанието си да покани руския президент Владимир Путин с риск да провокира нова реакция срещу себе си.