Почина авторът на "А утрините тук са тихи"

На 11 март 2013 от този свят на 88 години си отиде забележителният руски прозаик Борис Лвович Василиев, автор на "А утрините тук са тихи", съобщава news.bg.

Самият той бе преживял онази война, цялата болка и ужас, от която след това максимално ярко споделяше със своите читатели. Неслучайно книгите му попадаха в раздела на т.нар. лейтенантска проза - разказваха окопната истина, далечна от показния героизъм, парадността и фанфарите на официалната идеологическа пропаганда. На първо място в тях бе човекът - със своите делнични, негероични преживявания или своя ежедневен незабележим героизъм.

Василиев бе от поколението на 1923-1924 (дало на руската и световната класика имена като Васил Биков, Юрий Бондарев, Григорий Бакланов, Константин Воробьов, Виктор Астафиев). Едва три процента от връстниците му ще имат щастливата съдба да доживеят до 1945. А на него ще се падне уникалният шанс да разкаже на останалите за своето поколение и онези, които останаха завинаги на деветнайсет.

Борис Василиев е роден на 21 май 1924 в Смоленск. Баща му е кадрови офицер от царската, а по-късно в Червената армия, успял да избегне репресиите, засегнали през 30-те години „бившите". Майка му - потомка на старинен дворянски род, свързан с фамилиите на Пушкин и Толстой. При тази биография в онези времена е чудно как Василиев успява да стане офицер, а след това и известен съветски писател.

По-късно самият прозаик ще сподели, че е възпитан в традициите на провинциалната руска интелигенция и заради уважението си към историята и любовта към литературата, и заради абсолютното неумение да лъже може да причисли себе си към хората на 19. век. Именно любовта към историята и литературата предопределя целия му жизнен път.

Василиев завършва 9. клас, когато избухва войната. В първите дни заминава като доброволец в редовете на отделен комсомолски изтребителен батальон. По време на сраженията в района на Смоленск през юли попада в обкръжение, от което ще успее да се измъкне едва през октомври 1941. Озовава се във филтрационен лагер, след това в кавалерийска, а по-късно в картечна полкова школа, която и завършва. Службата му продължава в 8. гвардейски въздушнодесантен полк на 3. гвардейска дивизия.

През 1943 при скок с парашут попада на мина и получава тежка контузия. По-късно си спомня, че късметът никога не го е изоставял: през 1934 се спасява от смъртоносен тиф, през 1941 оцелява в обкръжение край Смоленск, през 1943 премеждието му с мината - въпреки контузията - се разминава без нито една драскотина.