Еврото помага на Европа да остане самоопределяща се в световен мащаб, посочи управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард в коментар по случай предстоящата 25-а годишнина на общата валута, съобщава Блумбърг.
"Пускането в обръщение на втората най-значима валута в света ни даде по-голям суверенитет в един турбулентен свят", написа Лагард в съвместно послание с председателите на ЕК - Урсула фон дер Лайен, на Европейския съвет - Шарл Мишел, на Европарламента - Роберта Мецола и на Еврогрупата - Паскал Донохоу.
"Сблъскваме се с нарастващо геополитическо напрежение, не на последно място с незаконната война на Русия срещу Украйна, което изисква смели колективни решения. Сблъскваме се с ускоряваща се климатична криза, която можем наистина да разрешим само заедно: въглеродните емисии не спират на границите. Изправени сме и пред безпрецедентни предизвикателства за нашата конкурентоспособност от енергийните и индустриални политики в други части на света", посочват европейските лидери.
Пуснато от 11 държави в началото на 1999 г., еврото остана електронна валута през първите си три години. Сега еврозоната включва 20 държави, което я прави платежен метод за около 350 милиона души, отбелязва Блумбърг.
"Това направи живота по-лесен за европейските граждани, които могат лесно да сравняват цените, търговията и пътуванията. Това ни даде стабилност, защитавайки растежа и работните места на фона на поредица от кризи", отбелязват още те в съвместното си изявление.
Еврото, което на 1 януари достигна границата от четвърт век на съществуване, показва издръжливостта на парично споразумение, чието разпадане често пъти беше предсказвано.
Докато гръцката криза бушуваше през 2015 г., например, бившият председател на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан смяташе, че е "просто въпрос на време всеки да признае, че раздялата е най-добрата стратегия". Гърция обаче не напусна еврозоната и еврото, като вместо това регионът на единната валута приветства най-новия си член - Хърватия в началото на 2023 г.
Две други кандидатки за влизане в еврозоната обаче нямаха такъв късмет. Кандидатурата на Румъния за членство е възпрепятствана от вътрешни кавги, докато България, най-бедната страна в ЕС, тази година трябваше да се откаже от плана си за присъединяване през 2024 г., отбелязва Блумбърг.
Докато приемането на еврото теоретично е условие за присъединяване към Европейския съюз, Чехия, Унгария, Полша и Швеция не изглеждат заинтересовани. Дания, която постигна отказ от присъединяване преди зората на общата валута, също не помръдва.
"С няколко страни, които в момента са в процес на присъединяване към ЕС, ние трябва да запазим способността си да действаме решително", написаха Лагард и другите лидери на ЕС.
"Разширяването и задълбочаването не се изключват взаимно. Но разширяването може да изисква промени в организацията на ЕС", добавиха те в общото си послание, отбелязва БНР.