Липсата на общ подход на Румъния и България за Шенген в преговорите с всички държави е грешка, смята румънският евродепутат от групата на Европейската народна партия Еуджен Томак.
„Следвахме различни стратегии при положение, че гласуването е пакетно и за двете държави. Следователно гласуването на Нидерландия срещу България автоматично е и срещу нас. Вътрешните министри на двете държави трябваше да имат обща стратегия и да действат единно. Липсата на координация в най-малките детайли позволи на австрийския канцлер Карл Нехамер да бъде още по-радикален в абсурдната си позиция срещу Румъния“, отбелязва Томак в публикация на официалния си профил в социалната мрежа Фейсбук.
Той посочва още две грешки, които според него е допуснала румънската държава през 2023 г. по отношение на присъединяването към Шенген.
На първо място правителството на Румъния трябваше да съди Съвета на Европейския съюз в Съда на Европейския съюз, коментира Томак и припомня, че самият той е инициирал иск в съда срещу Съвета на ЕС.
Евродепутатът обвинява и президента Клаус Йоханис, че е „напълно отсъстващ“.
„Държавният глава имаше най-ефективния инструмент, с който можеше да промени развоя на това досие от голям интерес за Румъния. Той е член на Европейския съвет, където трябваше да наложи тази тема в дневния ред. Шенгенското пространство вече не е двустранна тема, а европейски проблем”, коментира евродепутатът.
Според него догодина Румъния няма почти никакъв шанс за Шенген, защото приоритет за страните-членки ще са изборите за Европейски парламент, а след това изборът на нова Европейска комисия.
След унизителното гласуване, проведено миналата година на 8-и декември, всички вземащи решения – президентът, лидерите на (управляващите партии - бел. прев.) СДП и НЛП, тогавашните и сегашните лидери на правителството – категорично твърдяха, че Румъния със сигурност ще влезе в Шенген през 2023 г. Но годината завършва с последния Съвет по правосъдие и вътрешни работи и забелязваме, че Румъния, със своите 20 милиона румънски граждани, все още е извън границите на ЕС, отбелязва Томак в публикацията си, цитиран от БТА.
Той твърди, че най-вероятно благоприятният контекст за получаване на единодушно политическо решение ще бъде възможно през 2025 г., по време на полското председателство на Европейския съюз.