Европейската комисия засилва подкрепата си в помощ на най-засегнатите от опустошителните последици от нарастващата продоволствена несигурност в световен мащаб. Нов пакет хуманитарна помощ от 210 милиона евро ще бъде предоставен на 15 страни, за да отговори на нарастващите им нужди. Това увеличава общата подкрепа на ЕС за глобалната продоволствена сигурност до 8 милиарда евро между 2020-2024 г.
През 2022 г. продоволствената несигурност достигна безпрецедентни нива както по мащаб, така и по сериозност, като в момента поне 205 милиона души изпитват остра продоволствена несигурност и се нуждаят от спешна помощ. Това е най-високото регистрирано ниво досега. Афганистан, Етиопия, Нигерия, Южен Судан, Сомалия и Йемен остават изложени на риск от глад.
"Войната на Русия с Украйна има голям ефект върху световното предлагане на храни. Държави, които вече бяха уязвими на хранителни шокове, бяха поставени в драматична ситуация. Трябва да действаме, за да избегнем глада в някои от най-бедните райони на света. ЕС застава зад най-уязвимите страни и днес допълнително разширява подкрепата си към нуждаещите се", каза председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Комисията представи и план за финансирането, според който Западна и Централна Африка ще бъдат подпомогнати с 2 милиона евро в Буркина Фасо, 1 милион евро в Мали, 2 милиона евро в Нигер, 1 милион евро в Чад и 4 милиона евро в Централноафриканската република. Тези средства ще предоставят помощ за продоволствена сигурност, както и защита, изхранване и подкрепа за препитание.
В Източна и Южна Африка Судан ще получи 9 милиона евро за засегнатото население с предоставянето на спешни животоспасяващи основни услуги и помощ. 6 милиона евро в Южен Судан ще помогнат за увеличаване на хуманитарната реакция при извънредни ситуации. В Етиопия 10 милиона евро ще бъдат насочени към спешна продоволствена сигурност, помощ за препитание, осигуряване на храна, вода и канализация. Същата сума ще даде приоритет на най-уязвимите групи от населението в Сомалия.
Що се отнася до Близкия изток, 35 милиона евро ще осигурят хранителна помощ на най-уязвимите в северната и южната част на Йемен, за Сирия сумата е 15 милиона евро и още 5 милиона евро за основните нужди на бежанци и местни в Ливан.
Афганистан ще получи 75 милиона евро за кризата в региона, които ще бъдат насочени към тежката ситуация с продоволствената сигурност, от която са засегнати приблизително 24 милиона души, както и към нуждите, свързани със зимата и природните бедствия, от които страната неотдавна пострада.
Латинска Америка също е в списъка с 30 милиона евро, които ще бъдат насочени към регионалната криза във Венецуела. Тези средства ще посрещнат най-спешните нужди на населението както в страната, така и извън нея (по-специално в Колумбия, Еквадор и Перу). Още 5 милиона евро за Сухия коридор на Централна Америка ще помогнат с хранителна помощ и здравеопазване, вода и канализация и защита. Тази сума беше обявена в началото на октомври 2022 г. по време на посещението на комисар Ленарчич в региона.
В допълнение към финансирането Европейската комисия вече е отпуснала още 175 милиона евро хуманитарна помощ в подкрепа на най-нуждаещите се в Украйна и Молдова. Комисар Ленарчич обяви това финансиране по време на посещението си в Киев на 19 октомври. Освен това 10 милиона евро бяха отпуснати на Пакистан за отговор на наводненията, които оказаха голямо въздействие върху изхранването и поминъка на засегнатите общности.
ЕС и неговите държави членки са водещите донори на хуманитарна помощ в света. ЕС предоставя хранителна помощ в очакване, по време и след хуманитарна криза. Хуманитарната помощ, финансирана от ЕС, се предоставя в партньорство с агенции на ООН, международни организации и НПО, като обхваща области на намеса като храна, подслон, здравеопазване, вода и канализация и образование при извънредни ситуации.
Чрез своята хуманитарна хранителна помощ ЕС има за цел да осигури достъп до безопасна и питателна храна за най-гладните и уязвими хора по време на кризи. Продоволствената несигурност следва тревожна тенденция през последните 5 години, главно поради конфликти, икономически сътресения (много от тях свързани с ефектите от Ковид-19) и изменението на климата. Руската инвазия в Украйна драматично влоши ситуацията чрез въздействието си върху цените на храните, енергията и торовете, както и прекъсванията по веригата за доставки.