Пчелари твърдят, че Брюксел си затваря очите за една правна "супер вратичка", благодарение на която забранени семена остават в полетата. Почти десетилетие след като Европейският съюз за първи път ограничи използването на семена, покрити с инсектициди, които убиват пчелите, медоносните пчели в Румъния все още усещат „ужилването“, пише „Политико“, цитирано от БТА.
Правителството в една от столиците на ЕС, където се произвежда мед, разчита на забранените семена, за да подкрепи доходоносния износ на култури, което неправителствените организации и пчеларите осъждат като грубо и рутинно нарушение на законите на ЕС, което застрашава един от най-древните занаяти в страната и вреди на биоразнообразието.
Въпреки че Европейската комисия напълно забрани неоникотиноидните препарати (НП) през 2018 г. - след като опасенията за въздействието им върху пчелите доведоха до първоначални ограничения през 2013 г. - румънското министерство на земеделието редовно заобикаля забраната, като прибягва до механизъм за дерогация в основния закон на ЕС за пестицидите, създаден като последна мярка за спасяване на застрашената реколта.
Румъния продължава да заобикаля ограниченията, като твърди, че НП са единственото ефективно средство за защита на културите от опустошителни нашествия на бръмбари. Критиците обаче твърдят, че правителството пренебрегва съществуващите алтернативи и удовлетворява всички искания за дерогация от съответните правни норми, подадени от влиятелни земеделски и агрохимически групи.
В доклад от 2017 г. три неправителствени организации от ЕС и „Ромапис“ (Romapis), румънската федерация на пчеларските асоциации, определиха Румъния като "шампион на ЕС" по отношение на дерогациите за НП и призоваха Комисията да прекрати "умишленото си бездействие" и да оспори "злоупотребите" на Букурещ, както е предвидено в правото на ЕС. Но досега, пет години по-късно, не бяха предприети никакви значими действия, защото на ниво ЕС никой не следи за това.
Проблемът далеч не е специфичен само за Румъния
Почти всяка страна от ЕС използва рутинно тези така наречени извънредни разрешения за използване на забранени пестициди, които поддържат производството. Постоянните изключения за НП във Франция и Белгия допринасят за позицията на ЕС като водещ производител на захарно цвекло в света; Испания, шампионът на ЕС по отглеждане на плодове, ги използва, за да позволи на земеделските производители на популярни култури като пъпеши и ягоди да използват 1,3-дихлоропропен - фунгицид, който е толкова токсичен, че никога не е получавал одобрение от ЕС; страни като Дания ги издават, за да произвеждат НП за износ както в ЕС, така и извън него.
Ситуацията е особено вредна за румънските пчелари, тъй като НП се използват в обширни полета със слънчоглед, царевица и рапица - все култури, които се считат за изключително привлекателни за опрашителите. Пчеларите твърдят, че използването на обработени със забранени пестициди семена обслужва единствено интересите на шепа влиятелни производители на зърнени култури и на правителството, което не желае да се откаже от мястото си на един от гигантите-износители на зърнени култури в ЕС.
Тежкото положение на румънските пчелари още веднъж показва как очевидните недостатъци в способността на Еврокомисията да прилага собствените си правила и да ограничава често пъти откровената готовност на държавите да се възползват от пропуските в нормативната уредба могат да направят беззъби нейните високи екологични правила.
В интервюта с органи на ЕС, неправителствени организации и румънски пчелари и земеделски производители „Политико“ установи, че липсата на ресурси и регулаторна мощ - както в изпълнителните звена на Комисията, така и в нейната главна научна агенция - Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) - са довели до това, че този въпрос е останал в ничията регулаторна зона, където държавите могат безконтролно да използват система, предназначена за спешни случаи.
Комисията отклони искането за интервю, посочва „Политико“. В писмените отговори на въпросите на медията тя призна, че EОБХ не разполага с достатъчно ресурси, за да "проверява систематично" всички дерогации и потвърди, че в Румъния дерогациите "се предоставят при поискване". При одит в Румъния през 2019 г. тя също така определи недостига на персонал и ресурси като "сериозен проблем", който възпрепятства правилното прилагане на нейните правила за пестицидите.
Румънското министерство на земеделието също отказа интервю, но в писмен отговор заяви, че годишните дерогации са необходими, "защото няма алтернативи". То добави, че употребата на НП при рапицата е спряна през 2019 г., след като доклад на ЕОБХ установи, че съществуват алтернативи.
Мартин Хойсик, словашки евродепутат, работещ по въпросите на опрашителите, заяви, че румънският случай е извадил наяве "суперпропуск", който показва, че "има нещо наистина дълбоко гнило в системата".
Докато Еврокомисията влага значителни ресурси в пакет от нови закони за възстановяване на биоразнообразието и преследва цел до 2030 г. да обърне тенденцията за намаляване на броя на опрашителите, неспособността ѝ да приложи дори най-простите забрани подсказва, че може би се захваща със задачи, които не може да изпълни.
Килим от пчели… мъртви
В цяла Румъния практиката на използване на дерогации тласка пчеларите и земеделските стопани към все по-неизгодно партньорство, което превръща някогашната им взаимноизгодна връзка в нетърпимост.
Константин Добреску, вицепрезидент на Ромапис, заяви, че продължаващото използване на НП играе "основна роля" за "катастрофалните" темпове на загуба на пчелни семейства, с които пчеларите се борят всяка година.
"Когато напуснат (мястото за хранене), пчеларите намират килим от пчели на местата, където са били кошерите", каза той.
По данни на COLOSS, международна изследователска група, която следи за смъртността на пчелите, през зимния период 2020-2021 г. румънските пчелари са загубили 32,5 % от пчелните си семейства - число, което според Добреску е сред най-високите в Европа.
"Ако една ферма за едър рогат добитък губи една на всеки три крави, това би било трагедия", каза той. "Но ние, пчеларите, вече свикваме с това - знаем, че всяка година ще трябва да подменяме пчелните семейства, загубени през предходната година."
Използвани предимно като покрития за семена, НП днес са най-широко използваният вид селскостопански инсектициди. Те действат, като зареждат тъканите, нектара и прашеца на растенията с токсини, убиващи насекомите, което ги прави изключително ефективни в унищожаването на нежеланите вредители, но също така и на нецелевите насекоми като пчели, пеперуди и други диви опрашители.
Забраната в целия ЕС беше въведена, след като проучвания показаха, че НП увреждат нервната система на пчелите, причиняват парализа и смърт и нарушават жизненоважните им способности за летене и навигация. Други проучвания показват също, че те намаляват плодовитостта и ефективността на опрашването и ги свързват с намаляването на броя на опрашителите в световен мащаб.
В целия ЕС възстановяването на пчелните семейства от години заема третата по големина част от националните пчеларски програми. В Румъния то представлява най-големият разход.
Румънското правителство се опитва да успокои нарастващите оплаквания на пчеларите, като въвежда мерки за намаляване на щетите, като например задължението на земеделските стопани да маркират полетата, третирани с НП "по изключение". Само че такава маркировка е невъзможно да бъде открита…
Въпреки че системата за дерогации на ЕС изисква от страните да обмислят нехимични решения, а в случаите на повторни дерогации - да покажат, че проучват алтернативи, Румъния от години открито не спазва и двете правила.
През 2018 г. правителството финансира проучване, което си поставя за цел да "докаже, че ограниченията на ЕС по отношение на НП са неоправдани". В писмените отговори министерството на земеделието заяви, че са в ход два проекта за проучване на алтернативни методи за борба с вредителите, но не предостави повече подробности, посочва „Политико“.
Мълчанието на ЕС
Ноа Симон, научен директор на неправителствената организация на ЕС BeeLife, заяви, че единствената причина, поради която Румъния продължава да се разминава със санкции въпреки "много явни" злоупотреби, е, че органите на ЕС избягват да спазват своите отговорности.
"Комисията не си прави труда да провери дали действително има извънредна ситуация", каза тя.
Въпреки че EОБХ, научният орган на ЕС, може да се намеси само ако Брюксел му даде мандат за това - което е направено само веднъж - агенцията от години е под обстрела на неправителствените организации за това, че прави това, което Симон нарече "обикновена административна проверка".
Когато оценява дерогация, ЕОБХ обяснява, че доказателствата, които страните предоставят, се считат за "напълно надеждни" и че "не се провеждат допълнителни изследвания за тяхното потвърждаване".
Макар и да неглежира изпълняването на вече приети решения, Еврокомисията на 22 юни 2022 г. предложи да се определят правно обвързващи цели за намаляване на употребата на химически пестициди с 50% до 2030 г., посочва Асошиейтед прес. Освен това Брюксел предлага и забрана на всяка употреба на пестициди в зони като обществени паркове, детски площадки и училища. Предложената мярка включва планове за спиране на намаляването на опрашителите до 2030 г. и след това увеличаване на популациите им.
Освен пестицидите, за гибелта на опрашителите вина има и едрото земеделие, отглеждащо една култура, което оставя по-малко местообитания и листна храна за буболечките. Заедно с по-високи температури поради изменението на климата, това създава огромни проблеми за насекомите. Но наскоро публикувано в сп. „Нейчър“ проучване, базирано на повече от 750 000 проби от 18 000 различни вида насекоми, казва, че тези две заплахи не действат сами. Загубата на местообитания и изменението на климата си взаимодействат, което наистина съсипва популациите от насекоми.
В около половината от случаите, когато броят на насекомите е намалял рязко, изследователите откриват, че изменението на климата и загубата на местообитания от селското стопанство се увеличават взаимно. В повече от една четвърт от случаите на загуба на биоразнообразие, което означава по-малко видове, действа същата динамика.
„Знаем, че насекомите са застрашени. Сега имаме много по-голяма представа за това от какво са застрашени и колко много“, каза авторката на изследването Шарлот Аутуейт, еколог от Университетския колеж в Лондон.
По данни на министерството на земеделието на САЩ, информира в. „Лос Анджелис таймс“, насекомите опрашители осигуряват около една трета от храната на хората. А 40% от видовете безгръбначни опрашители, като пчели и пеперуди, са на път да изчезнат, се казва в научен доклад на ООН от 2016 г.
Гледайки случващото се в Румъния възниква въпросът дали въобще ни е грижа с какво ще се храним след 10 години.