Френските лозари палят свещи, за да размразят лозовите си насаждения и да ги спасят от късна слана след топлите периоди през зимата. А такива температурни колебания застрашават овощните култури в много страни, съобщава БТА.
Лозята по хълмовете около Шабли осъмнаха в лед, когато този регион на Бургундия се събуди днес с температури от -5 градуса по Целзий. Лозарите се притесняват, че сланата ще убие много ранни пъпки, които се появиха през март, когато температурите се покачиха над 20 градуса по Целзии и ще наруши целия вегетационен период на растенията.
"Никога априлска нощ не е била толкова студена във Франция, откогато е създаден националният температурен индекс през 1947 г.", написа националната метеорологична служба на страницата си в Туитър.
Мразът е особено плашещ след като подобно явление засегна френските лозя и миналата година и доведе до загуби за около 2 милиарда евро. Според учените вредните за насажденията студове през 2021 г. са били причинени от измененията на климата и ще стават все по-вероятни за в бъдеще.
Сутринта преди зазоряване редове със свещи трептяха под замръзналите лози в Шабли. Когато слънцето изгря, то освети ледените кристали. Докато някои лозари използваха свещи, други се опитваха да затоплят лозите с електрически проводници или пръскаха пъпките с вода, за да ги предпазят от замръзване.
В Швейцария местни медии твърдят, че реколтата от костилкови плодове като кайсии, сини сливи и череши, също е застрашена от измръзване.
Минусовите температури предизвикват опасения за потенциални щети и на ябълкови и други овощни градини в Белгия и Холандия.
Като "вероятно най-голямата селскостопанска катастрофа от началото на века", описаха априлските слани миналата година френските правителствени служители. Климатичният модел беше подобен на сегашния - интензивна слана от 6-8 април след дълъг топъл период през март.
Изследователи от групата "Световна атрибуция за времето" (World Weather Attribution) проучиха ефекта от сланата през 2021 г. върху богатите на лозя региони Шампан, долината на Лоара и Бургундия във Франция и откриха, че по-високи температури през март са особено вредни за насажденията.
Изследователите стигнаха до заключението, че затоплянето през март, причинено и от изпуснатитте от човека емисии на парникови газове, е накарало растенията да напъпят твърде рано, преди арктически студ да достигне Европа през април.