Да живееш в ситуация, която едва ли някой си е представял: една година COVID-19 в Германия

Нов вид коронавирус привлече медийното внимание в Германия преди година, но първите случаи не бяха смятани за особено опасни. Сега животът значително се промени и все още има въпроси без отговор, съобщава БТА.

Носейки под мишница своите лаптопи и други лични вещи, работниците бързо напуснаха сградата в ранните сутрешни часове. Доставчикът на автомобилни части "Уебасто", намиращ се край Мюнхен, нареди на своите 1200 работници да направят нещо, което по-рано се смяташе за крайна мярка, но сега е обичайна практика: да работят от къщи.

До следобед на 27 януари 2020 г. здравното министерство на провинция Бавария потвърди, че работник на "Уебасто" е станал първият човек в Германия, заразен с новия коронавирус. По-малко от 48 часа по-късно компанията напълно затвори врати с цел да ограничи разпространението на вируса, който все още нямаше име. В съобщенията се говореше за нов вид белодробно заболяване. Никой още не беше чувал понятието COVID-19.

"По онова време още нямаше препоръки от властите или от учените", казва главният изпълнителен директор на "Уебасто" Холгер Енгелман. "Спешно се нуждаехме от ефективна мярка и аз казах: "Просто ще го направим веднага, затваряме.". Ако е имало паника, тя беше предимно на местно ниво. За няколко дни маските и дезинфектантите бяха разпродадени в аптеките в град Щокдорф с население около 4000 души.

Не всички обаче бяха убедени, че има опасност. Един общопрактикуващ лекар в района се присмивал по онова време на хората, които били обхванати от паника, като че е дошла чумата. Оттогава близо 100 милиона човека са се заразили с вируса по света, а над 2 милиона са починали. Германия е регистрирала над 50 000 смъртни случая.

Карантини бяха въведени, после отменени, после пак въведени в страни по света, а ваксини, разработени с невиждана бързина, повишиха изгледите за изход от кризата, въпреки че по-силно заразни мутации представляват нови предизвикателства. Когато първият пациент с коронавирус в Германия бил поставен в изолатор в болница в мюнхенския квартал "Швабинг", без да проявява почти никакви симптоми, случаят все още изглеждал доста рутинен.

ЕК обвързва промените в природата с появата на нови болести

Главният лекар в отделението по заразни болести Клеменс Вентнер казва, че се сблъсква с нови инфекциозни заболявания почти всяка година - било то ТОРС, БИРС, ЕХЕК или ебола. Лекарите били озадачени най-вече от загубата на обоняние и вкус.

"Предложихме на пациентите храна по техен избор. И донесохме хубава баварска бира в тяхната стая. Но те казаха, че не могат да усетят никакъв вкус", спомня си Вентнер. "Имаше един пациент, който постоянно усещаше мирис на ванилия в стаята, въпреки че въобще не миришеше на ванилия."

Миникарантината на "Уебасто" дала резултат: в компанията било избегнато по-голямо разпространение на заразата и в крайна сметка само 16 работници дали положителни проби при тестовете. А поради сравнително леките симптоми, проявени тогава, Вентнер не мислел, че новият вирус би могъл да бъде по-лош от грипа.

Това мнение обаче се променило, когато започнали да пристигат пациенти от ски курорта Ишгъл, намиращ се от другата страна на границата в Австрия и превърнал се в синоним за свръхразпространение на вируса в Европа.

"При вълната от Ишгъл видяхме, че това всъщност беше различна инфекциозна динамика. Гледайки само "Уебасто", никой не мислеше, че може да има пандемия с такъв мащаб, че ще трябва да въвеждаме подобни ограничения, за да овладеем разпространението на заразата", казва Вентнер.

Междувременно излизат наяве последиците от "дългия COVID", след като пациенти, които първоначално проявявали сравнително леки симптоми, се сблъскват със здравословни проблеми месеци по-късно. Днес остава неясно защо някои хора се разболяват доста тежко, след като се заразят с коронавируса, а други може дори да не разберат, че са го прихванали. Вирусологът Улрике Процер описва COVID-19 като "приличащ на хамелеон".

"Трудно може да се каже как ще продължи това и дали ще има усложнения по-нататък. Много зависи от отделния човек", казва Процер, която е директор на Института по вирусология в Техническия университет в Мюнхен. Първите регистрирани случаи на коронавирус в света бяха в китайския град Ухан на 31 декември 2019 г. Гостуващ китайски работник на "Уебасто" пръв донесъл вируса в Щокдорф.

За разлика от Германия, Китай приложи радикални мерки за справяне със своята първа вълна заразявания. "Тук никой не би посмял да затвори град с няколко милиона жители заради 100 случая. И никой човек в нашето общество не е лично следен", казва Процер.

Извлечени са обаче поуки: "Мисля, че ще бъдем по-бързи и по-ефективни при следващата пандемия", каза тя и добави, че да се предскаже кога ще дойде следващата, е като "да гледаш на кафе". С все по-голямата глобализация на света и нарастването на населението обаче тя предупреждава, че подобни събития, които се случват веднъж на столетие, могат да станат по-чести.