Индустрията замира, секторът за услуги расте, а стимулирането на форми за гъвкава заетост роди голям сектор на ниски заплати и в Германия. Днес цяло едно поколение расте в бедност, казва социологът проф.Франк Нулмайер.
Какво голямо е социалното неравенството в Германия?
Франк Нулмайер: Разликите в доходите са класически индикатор за неравенство. От една страна има хора с много високи доходи, а от друга - хора с крайно ниски доходи. Ситуацията на трудовия пазар се промени значително в резултат на деиндустриализацията - и то не само в Германия. Германия всъщност е най-малко засегната в сравнение с другите страни в Европа. Но тенденцията засяга всички развити държави. В този процес възникват много добре платени работни места за висококвалифицирани, но остават и много хора, които имат само зле платена работа или никаква.
Кои бяха основните моменти в това развитие?
През 70-те и 80-те години на миналия век деиндустриализацията набра ход – особено със залеза на каменните въглища, корабостроителниците и някои индустрии като текстилната. Технологичните развития трайно измениха ситуацията. През 1990-те години пък имаше вълна от ранни пенсионирания. Индустриалните предприятия промениха из основи структурите си. Разрасна се секторът на услугите. В същото време политиците насърчаваха сектора на ниските доходи. Бяха въведени редица гъвкави форми на временна заетост и временни трудови договори. И по този начин възникна сравнително голям сектор на ниски доходи. В него работят огромен брой жени. С други думи: увеличи се делът на трудовата заетост сред жените, но заплатите, които се взимат там, са относително ниски. Тази социална политика само увеличи неравенството. Това е резултатът от социалната политика на 1990-те години и първите години от новия век.
Казвате, че неравенството нараства. Как изглежда това неравенство в Германия? И къде започва бедността?
Първо трябва да се отбележи, че в световен мащаб социалното неравенство намаля през последните години. Разликите между отделните нации намаляват също, защото някои страни в Азия вече се развиват икономически стабилно и много хора междувременно се числят към средната класа. Същото се отнася и за Латинска Америка, а отчасти и за Африка. Вътре в тези страни обаче неравенството се увеличи. В доклада на германското правителство за бедността се говори не само за екзистенц-минимума. Там е включен и още един критерий. Какво могат да се позволят хората реално? Оказва се, че най-голям риск от бедност съществува при самотните родители с едно или повече деца.
Кои други групи, освен самотните родители, са най-силно застрашени от бедност?
Това са преди всичко децата в семейства, в които родителите имат ниски доходи или живеят само от социални помощи. Детската бедност е много сериозен проблем за Германия. Цяло едно поколение израства в недоимък. Възрастното поколение – особено хората над 65 години – засега почти не познават бедността. Но поради влошаването на трудовата заетост и ниските заплати в определени области, бедността сред възрастните също ще се увеличи.
Справедливо или несправедливо е неравенството в Германия?
Този въпрос задава и федералното правителство в своя доклад за бедността и богатството. Съществува тенденция да се надценява това неравенство. Населението очевидно смята, че проблемът с бедността е по-голям и смята това неравенство за несправедливо. Има също и ясен стремеж към създаване на справедливи отношения в обществото. В този смисъл понятието справедливост има голямо значение и в предизборната борба в Германия. Този фактор обаче няма непременно да се окаже решаващ за изборния резултат. По-скоро това ще са теми, свързани със сигурността. Все пак никоя партия в Германия не би могла да си позволи да обяви, че справедливостта в обществото не я интересува.