Германската канцлерка Ангела Меркел обяви официално кандидатурата си за четвърти мандат на парламентарните избори през 2017 година, съобщиха източници от нейната партия, цитирани от ДПА.
62-годишната Меркел е казала на другите ръководители от нейния Християндемократически съюз (ХДС), които днес заседаваха в Берлин, че има амбицията да бъде преизбрана начело на съюза на конгреса през декември, след което да се кандидатира отново за канцлерския пост на парламентарните избори, посочват източниците.
Хората в Германия от месеци чакат повече яснота дали Меркел - която е на власт от 2005 година - ще се кандидатира за четвърти мандат.
Лидерката на ХДС беше изправена пред редица трудности през последните месеци - както критики за управлението на мигрантската криза, така и спад на доверието, с редица изборни загуби, а също и засилването на популизма.
Официално изявление на Меркел се очаква в 19 часа местно време (20 часа българско).
Ако спечели изборите през 2017 година и изкара пълен четиригодишен мандат, Меркел ще се изравни по продължителност на управлението в следвоенния период със собствения си политически баща Хелмут Кол, който бе начело на германското правителство 16 години, отбелязва АП.
Първите три мандата на германската канцлерка Ангела Меркел бяха белязани до голяма степен от благоразумие, приспособимост и стабилна обществена подкрепа, но не бяха лишени от противоречия, предаде ДПА, като посочи четири събития, определили управлението й досега.
Промяната в политиката за ядрената енергетика през 2011 г.
След катастрофата в японската атомна електроцентрала "Фукушима" през март 2011 година, Меркел направи изненадващ обратен завой в политиката, като заяви, че Германия трябва да се откаже от ядрената енергетика колкото може по-скоро. Тя каза, че нейното правителство иска да постигне пълно спиране на ядрените мощности до 2020 г.
Кризата в еврозоната през 2011-2012 г.
Меркел одобри успешен план за предотвратяване на фалит на Гърция чрез изкупуване на облигации от Европейската централна банка, настоявайки, че "ако еврото се провали, се проваля Европа". Тя позволи на своя финансов министър Волфганг Шойбле да се превърне в лицето на германската непреклонност в момент на силна съпротива срещу нейните политики за икономии от редица държави, сред които Гърция и Италия.
Скандалът с шпионирането през 2013 г.
Разкритията на бившия сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън, че германското външно разузнаване е помагало на САЩ да извършват шпионаж в Европа, предизвикаха силно възмущение. Скандалът постави в неудобно положение Меркел, която обеща, че въпросът ще бъде напълно изяснен от парламентарна комисия, но впоследствие на тази комисия не беше даден достъп до списък с обектите на шпионажа.
Бежанската криза през 2015 г.
Стотици хиляди хора, бягащи от войни в Близкия изток, потърсиха убежище в Европа през 2015 г., а Меркел обяви, че те могат да се заселят в Германия. Този ход първоначално беше приветстван както в Германия, така и в чужбина, но само няколко седмици по-късно се засилиха критиките срещу решението да се оставят отворени германските граници. Дясната партия "Алтернатива за Германия" се превърна в сериозна политическа сила благодарение на страховете, че мигрантската вълна е заплаха за вътрешната сигурност. Меркел до голяма степен продължи да се придържа към решението си, но призна, че е щяла да подготви Германия по различен начин, ако предварително е била наясно с мащабите на мигрантската вълна.