Италианският министър на икономиката Енрико Морандо потвърди днес, че правителството на Матео Ренци обмисля как да включи телевизионния данък в сметките за потребление на електрическа енергия.
Според министъра това най-вероятно ще стане посредством допълнение към закона за икономическата стабилизация. Правителството планирало да определя размера на данъка въз основа на годишния доход на домакинствата, а плащането да се извършва на три вноски, добавени към сметките за консумация на електричество. Очертавали се две категории данъкоплатци - тези с годишен доход под 7500 евро, които евентуално ще бъдат изцяло освободени от данъка, докато останалите ще плащат около 80 евро годишно.
Италия е единствената европейска страна, в която задължително се плаща данък за притежаване на телевизор, като постъпленията от него отиват изцяло в полза на националния (държавен) радио и телевизионен холдинг РАИ, който е допълнително субсидиран от държавния бюджет. Частните радиотелевизионни оператори, като се започне от холдинга "Медиасет" на Силвио Берлускони и се стигне до предавателите с "квартален" обхват, не получават нищо и са принудени да разчитат само на рекламата и спонсорството.
От десетилетия се водят широки обществени дебати за справедливостта и законността на този данък, наричан популярно "данъкът на РАИ". По съдебен път бе оспорван неговият антиконституционен характер, но той така и остава в сила с мотивировката, че това е "обществена услуга" и трябва да се заплаща, така както се заплаща потреблението на електричество, газ и вода.
Един от проблемите е, че в сферата на енергетиката и водоснабдяването се заплаща само онова, което е консумирано. На пазара действат редица доставчици на тези услуги, което гарантира конкуренция и право на клиента да си избира доставчика. При "данъка на РАИ" потребителят не може да докаже, че гледа само частни телевизии и е длъжен да плаща на държавния оператор, щом притежава телевизионен приемник. Единствената възможност да бъде освободен от данъка е да докаже чрез усложнена бюрократична процедура, че не притежава телевизор.
През последните години високите технологии позволиха да се приемат телевизионни програми посредством компютри и в Италия веднага се заговори, че и те трябва да бъдат обложени с "данъка на РАИ". Сега телевизията е достъпна и за притежателите на таблети и смартфони. Значи и те трябва да дават лепта на привилегирования доставчик на "обществена услуга". Това обаче не е толкова лесна работа, а и на свой ред струва пари.
В момента на европейския континент само три държави събират телевизионни такси чрез сметките за енергийни услуги - Гърция, Кипър и Македония - като гръцкият конституционен съд е дал отрицателно становище. Първите реакции на енергийния сектор в Италия са подчертано отрицателни. Основните мотиви за противопоставяне на правителствения замисъл са свързани с разходите, юридическия статус и практическите проблеми. Енергийните и водоснабдителни компании ще трябва да вложат големи средства за обработка на новите клиентски данни. От чисто търговски предприятия те ще се превърнат в "агенти по вземанията". В много случаи в отдаваните под наем жилища сметките за ток, газ и вода продължават да се водят на името на собственика, но се заплащат от наемателите. Телевизионната такса обаче е данък и при промяна на закона с него ще бъде обложен само собственикът на жилището, който е длъжен да го плати после да си търси парите от наемателите.
"Освен тежкото финансово бреме за компаниите, налице е очевиден проблем, свързан с легитимността, както и с огромните бюрократични усложнения. Ако потребителят не си плаща данъка на РАИ какво ще стане? Автоматически му се прекъсва тока?" пита президентът на Асоциацията на доставчиците на електроенергия Енрико Теста. Противници на идеята са парламентарни политически сили, както от опозицията, така и от управляващата коалиция. В декларация на партията "Нов десен център" на вътрешния министър Анджелино Алфано се изтъква, че "е недопустимо да се наваксват 650 милиона евро от неплатени данъци, като се вкарва в друга тарифа една такса, каквато е данъкът на РАИ".
Медийните оценки са, че се търси начин да бъдат данъчно обложени не само притежателите на телевизори, но и на компютри, таблети и смартфони, което пък ще позволи на правителството на изпълни поетия ангажимент да осигури на държавната телевизия 1,8 милиарда евро годишна субсидия.