Европейските лидери ще се опитат тази вечер да решат главоблъсканицата с номинациите за ръководството на Европейския съюз, разкъсвайки се между желанието да върнат дееспособността на дискредитирана Европа и традиционните си пазарлъци за висшите постове в Брюксел, коментира АФП.
Ден след като Европейският парламент утвърди християндемократа Жан-Клод Юнкер за председател на Европейската комисия, държавните и правителствени ръководители от съюза се заемат с другите важни постове в ЕС. След психодрамата с номинирането на Юнкер в края на юни, белязана от ожесточената съпротива на британския премиер Дейвид Камерън, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой реши следващите назначения да стават с единодушното решение на 28-те страни членки, припомня АФП.
Първата, и вероятно единствена позиция, която предстои да се попълни довечера, е тази на върховния представител на ЕС по външните работи. Дискусиите ще тека на фона на нарастващо напрежение в Украйна и Близкия изток. Италия иска този пост за младата си външна министърка Федерика Могерини, но някои страни от Източна Европа, начело с Литва, са против заради твърде благосклонната според тях позиция на Рим към Москва. Юнкер също има думата за този пост на заместник-председател на Комисията. Той не изглежда особено въодушевен от евентуална кандидатура на Могерини, тъй като смята, че по-подходяща би била личност с авторитет и опит, с каквито се ползва друг кандидат - българката Кристалина Георгиева, комисарят по хуманитарната помощ. Това, което би попречило на тази енергична и работеща с жар жена - бивш висш кадър на Световната банка - е, че идва от малка държава и е свързана с умеренодясната Европейска народна партия (ЕНП), а постът изглежда е обещан на левицата. В полза на Георгиева обаче са нейната опитност и фактът, че е от Източна Европа, което е важно за общия баланс при назначенията.
Изборът за този пост ще повлияе на останалата част от мозайката и главно на другата важна позиция - на председател на Европейския съвет (президент на ЕС), който съгласува работата на министър-председателите и представлява ЕС. Ако десницата спечели дипломатическия пост, левицата логично би получила президентския, за който претендира. Проблемът й е, че още не се е спряла на определено име. Единственият очертал се кандидат е датската министър-председателка Хеле Торнинг-Шмит.
Ако тази вечер не успеят да вземат решение, държавните и правителствените ръководители от ЕС ще се съберат отново през есента, преди края на мандата на ван Ромпой през ноември.