Ромите са истинският проблем за свободата на движение в Европейския съюз. Това заяви заместник-председателят на Европейската комисия Вивиан Рединг на конференция, организирана снощи в Европейския парламент от евродепутатите Мария Габриел (ГЕРБ/ЕНП) и Кристиан Дан Преда (ЕНП, Румъния).
Нека назова проблема - проблемът е ромското население, 10-12 милиона европейски граждани, които живеят почти навсякъде, не само в България и Румъния, в голяма бедност, посочи Рединг. Нека го кажем честно, това е нашият проблем, добави Рединг. Всички 507 милиона граждани на ЕС имаме еднакви права и стремежи, посочи еврокомисарят. Тя отбеляза, че никога в десетилетията от съществуването си европейската общност не е била свидетел на подобни силни нападки срещу едно от основните права (свободата на движение), отправени от политици и медии.
Дебатът е пълен с несъстоятелни твърдения. Необходимо е да се приземим, да погледнем данните. Европейският парламент обсъди темата и се радвам, че мнозинството от евродепутатите се съгласи, че не можем да преразглеждаме едно от основните права, добави Рединг. Тя поясни, че основната причина европейците да се местят в друга държава от ЕС, е за да работят. Общо 75 процента от имигрантите са в трудоспособна възраст, 77 процента от европейците във Великобритания и 72 процента от британците работят, допълни еврокомисарят.
Рединг уточни, че всяко право е свързано със задължения. Има свобода на движение, но не и на получаването на социални помощи. Злоупотребите, макар и малко, са много опасни, защото водят до усещане за проблем, много по-голям от действителния, а така се поставя под въпрос свободата на движение, обобщи еврокомисарят. Нашето общо развитие почива на ценности, на тяхната основа са сключени договорите в ЕС, ратифицирани от националните парламенти. Имаме отговорността да се борим с измамите, да се справяме с проблемите и да спорим с общественото мнение, когато то не се придържа към фактите. ЕК ще направи всичко възможно, за да опровергае порочните митове, заплашващи да разрушат нашето общество, заяви Вивиан Рединг.
Идеалната ситуация е всеки да си остане в родината и да живее там, трябва да работим това да стане възможно, допълни зам.-председателят на Европейската комисия. По нейните думи основният проблем за мигрантите е бедността и те са принудени да търсят препитание в по-богатите държави.
Според Мария Габриел, гражданите на ЕС, които се преселват в държава от Общността, различна от тяхната родина, следва да бъдат определяни като "мобилни", а не като "имигранти", защото така част от дебата би отпаднала.
По мнението на Кристиан Дан Преда, един от проблемите е липсата на точни данни за мобилността в ЕС. Основната част от трите милиона румънци, преместили се в друга държава в ЕС, заминаха преди приемането на държавата им в Общността, уточни той.
Ив Паскуо от Европейския център за политика заяви, че е очаквал с времето въпросът за свободното движение да заглъхне, но референдумът в Швейцария отново е върнал темата в общественото внимание. Досега имаше по-дипломатични нападки срещу свободата на движение, но от 2004 г. (след най-голямото разширяване на ЕС с 10 държави от Централна Европа и Балтийските държави - бел. кор.) нещата започнаха да се променят, допълни той. Паскуо определи писмото на министрите на вътрешните работи на Германия, Холандия, Великобритания и Австрия от миналата година като запътване към ограничаването на свободата на движение. Четиримата министри поискаха от европейските институции миналия април въвеждането на мерки срещу т.нар. социални туристи, включително за експулсиране и забрана за повторно влизане на тяхна територия на европейски граждани, които се опитват чрез измама да получат достъп до социалните системи на приемащи страни.
Българите и румънците не са имигранти, а граждани на ЕС. Имигрантите са чужденци, които не притежават всички права на гражданите на Общността, поясни Паскуо. По неговите думи швейцарският референдум отпреди дни създава разделение на две класи граждани на ЕС. Той определи това като изключително опасна политика, породена от разбираеми и логични причини. Ако разделяме европейците, политическият проект е заплашен, посочи анализаторът.
Елспет Гилд от Европейския център за политически изследвания отбеляза, че през 1972 г., в навечерието на разширяването на тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО) с Дания, Ирландия и Великобритания година по-късно, европейските медии са били изпълнени с коментари. Твърдяло се е, че при разширяването на ЕИО чернокожи британци ще залеят континента, ще бъдат необразовани и ще подбият цената на труда.